Мэтью Рейли: Двете изгубени планини

След това настъпи тишина.

Въздухът се изпълни с дим.

И с парливата миризма на барут.

Забързани стъпки — хората на Сфинкса бързаха да му се притекат на помощ.

От мястото си в плиткия басейн Лили видя как кардинал Мендоса пристъпва напред, коленичи до господаря си и възкликва:

— Ваше величество, ваше величество! Добре ли сте?

Сфинкса стана и изблъска кардинала.

— Нищо ми няма. Само драскотина. Как се е измъкнал, мамка му?

— Не знаем. Изглежда, е изненадал пазачите си на лодката…

— Жив ли е? — изръмжа Сфинкса.

— Да, ваше величество.

Стиснал окървавеното си рамо, Сфинкса излезе от полезрението на Лили.

— Проклето дребно лайно — каза той на някого.

Отговори му слаб глас — треперещ, измъчен глас на млад мъж или юноша.

— Ти уби… единствените хора… които са ме обичали.

Гласът звучеше смътно познато и отначало Лили не можеше да се сети откъде.

После й просветна.

Това беше…

— Извадете я от басейна и сложете вътре него — нареди Сфинкса. — И без това скоро ще умре от загуба на кръв.

Изведнъж навсякъде около Лили настана суматоха. Златната порта, която я държеше затворена в плиткия басейн, се отвори със скърцане на панти и двама войници подхванаха Лили и я изправиха.

И тя го видя.

Видя младия мъж, който беше нахлул в церемониалната зала и бе открил огън по Сфинкса и бандата му, въоръжен само с пистолет. Но сега тялото му беше цялото надупчено от куршуми. Двама от хората на Сфинкса го завлякоха при басейна. Младият мъж още беше жив, но само на косъм.

Лили не го беше виждала от години, но чертите му не се бяха променили.

И той беше на двайсет, също като нея. Сега беше с дълга коса — тъмна и права, тя се спускаше небрежно пред очите му и го караше да прилича на колежанче, бунтар или на член на някаква гръндж банда.

Но лицето му си беше същото. Малкият елфски нос и тъмните очи бяха същите като на Лили.

Съвсем като на Лили, ако трябва да сме точни.

Защото това беше брат й. Нейният брат близнак.

Александър.

И в краткия миг, докато се разминаваха, еднаквите им погледи се срещнаха и Лили видя, че Александър се взира настойчиво в нея.

В очите му гореше огън, извинение, молба за действие. Успя да предаде всичко това с един поглед.

— Не им позволявай да побе… — прошепна той, преди да го помъкнат покрай нея.

След това събитията се развиха бързо.

За Лили всичко, което се случи в залата и извън нея, беше като в полусън.

Сфинкса извърши жертвената церемония с безжалостна ефективност — положи ранения Александър в плиткия церемониален басейн, затръшна портата над него и без никаква пауза, размисъл или съжаление наръга младежа в сърцето.

Мечът мина право през тялото му, преди да бъде спрян от каменното дъно на басейна.

Александър изкрещя, когато кръвта изригна на фонтан от гърдите му, след което мъртвото му тяло се отпусна в плиткия басейн, чиито бистри води почервеняха.

Последва тишина.

Лили се взираше в ням шок в неподвижния труп на брат си, който лежеше в басейна. Но именно заради неговите действия само преди минута не тя беше там. Не знаеше какво да мисли и какво следва сега.

И тогава цялата зала засвети в зловещ оттенък на аленото, осветена от странна светлина, която излизаше от окървавената вода около тялото на Александър.

В противното червено сияние на едната стена се появи поредица символи — знаци на древния език, известен като Словото на Тот, който Лили можеше да разчита в движение.

Тя си преведе надписа наум:

Върховният Лабиринт очаква с най-великия трон в сърцето си.

Изпълни Падането при желязна планина и вземи Знака.

Защото само със Знака можеш да отвориш Лабиринта и да седнеш на трона.

Войски доведи, ако искаш.

Или използвай Камбаните на сирените.

Но знай, че само успех в Лабиринта ще спре Омега.

Лили видя, че кардинал Мендоса е заредил на лаптоп компютърна програма, която превеждаше текста.

До Мендоса стоеше красивата англичанка, която съпровождаше Сфинкса. Това беше Хлоя Карнарвън, бившата асистентка на Йоланте Комптън-Джоунс, Пазителя на Кралския архив.

Лили си спомни как Йоланте беше споменала, че докато работила за нея, Хлоя Карнарвън на практика била като неин втори мозък. Станело ли дума за история, тя знаела всичко, което знаела и Йоланте. Но след Големите игри, когато Йоланте застана на страната на Джак, Карнарвън се присъедини към (и преспа с) брат й Орландо, който беше Царят на Земята, само за да го предаде тук, на Скалата, и да премине на страната на Сфинкса. Сега Хлоя заснемаше цялото събитие с цифрова камера.