Матю Райли - Четирите легендарни царства

Видя озадачените им физиономии и каза:

— Добре, може би трябва да се изразя по друг начин. Помислете за всичко, което сте учили в часовете по история в училище. Всичко това е неправилно. Историята, която познавате, не е вярна. Трябва да научите тайната история на света.

Мей си пое дъх.

— Четирите легендарни царства успяват удивително добре да прикрият съществуването си. Само малцина избрани знаят за съществуването и властта им. Ако погледнете картата на света, ще видите държави и национални държави — няма да видите онези невидими граници на четирите древни владения. Ала те са там. Те съвсем определено съществуват . И тези владения определят хода на човешката история от самото ѝ начало. Техните владетели са истинските управници на света. Царе на царете. Владетелите на световните монархии.

— Като Deus Rex? — попита Стреч.

— Не мога да го докажа, но винаги съм смятала, че Deus Rex са едно от четирите царства, да. Това, което се нарича Царство на Земята — отвърна Мей. — Четирите тайни царства са царствата на Земята , на Морето , на Небето и на Долния свят . Ето това тук са старите ми записки. — Мей взе стар бележник от един рафт и разгърна на страница с подвито ъгълче. — Това ще го обясни по-добре.

На страницата имаше две карти на света. Първата беше обикновена и показваше обичайните национални граници на държавите:

— Това е общоприетата карта на света — каза Мей. — Виждали сте я милиони пъти. Тя е, което хората мислят за реалност. Сега погледнете тази карта.

— Това е реалността — каза тя. — Ето така в действителност се управлява светът.

Мечо Пух се вгледа в картата внимателно. На нея светът беше разделен на четири региона с нарисувани на ръка линии.

Царството на морето беше най-голямото от четирите — включваше двете Америки, Гренландия, Япония и световните океани.

Второ по големина беше царството на Земята — дори на пръв поглед се виждаше, че то владее най-много суша: включваше Европа, Русия, Африка, Близкия изток и Австралия.

Царството на Небето включваше Китай и териториите около Хималаите, плюс части от Югоизточна Азия.

И най-накрая имаше царство, означено като Хадес, Долния свят. То беше много по-малко от останалите и по същество включваше само част от Индия.

— Хадес? — Стреч повдигна вежди. — Древният гръцки бог? Господарят на Долния свят? Да не би да твърдиш, че е жив до днес?

— Името Хадес е нещо като титла, която се предава по наследство на царя на Долния свят. Така че, да, днес има човек, вероятно много богат, с друго име, който в монархическите среди е известен като Хадес, цар на Долния свят.

— Стреч, не забравяй, че това не са богове, а просто хора — продължи Мей. — Това е и отговорът въпроса, с който се занимавам цял живот — няма богове. Всеки от древните богове някога е бил човек, може би могъщ човек, може би прославен човек, но все пак човек. Зевс, Персей, Атина, Херакъл — всички те някога са били просто хора. Тази теория не е нова. Гръцкият философ Евхемер я е приел триста години преди Христа.

Посочи втората карта.

— Тези хора, тези четирима царе, са тайните владетели на света. Понякога стават толкова велики, че имената им изплуват от сенките и влизат в общественото съзнание — Хуфу, Агамемнон, Константин, Карл Велики. Но това е рядкост. В качеството си на владетели, четирите вечни царства са стопани на древното познание, голяма част от което е астрономическо, голяма част написано в Словото на Тот в ръкописи, датиращи от зората на цивилизования човек.

Мей вдигна пръст.

— Източникът на това древно познание е друга част от отговора на вечния въпрос — ако е имало по-стара развита цивилизация на Земята или извънземни са посетили планетата ни, те могат ли да бъдат смятани за богове?

Пух погледна Стреч. Стреч погледна Пух.

Мей продължи:

— Четирите царства са скритата ръка, която насочва човешката история — всички големи войни, гладни периоди, революции, преселения и кризи са тяхно дело. Четирите царски дома са наясно, че човечеството трябва да напредва. Те също така си дават сметка, че богатството и славата карат човека да се развива, и заради това позволяват на хората да трупат богатства и власт. До определени граници. Така че ако някой простосмъртен се изкачи прекалено високо — ако отлети твърде близо до слънцето, ако щете — четиримата владетели най-безмилостно го посичат. Погледната през тази призма, историята придобива съвсем друг вид. Да вземем например Луи XIV, фамозния Крал Слънце. Богат извън човешките представи, той е бил един от древните владетели, в царството на Земята. Обаче разглезеният му внук Луи XVI изобщо не е можел да се мери с дядо си и е бил прескочен като наследник на древната корона. Когато Луи XVI се осмелил да оспори това решение, започнала Френската революция и младия Луи загубил главата си. Първата световна война е конфликт между дребни царски фамилии. Втората световна война е съюз на всички царски фамилии, за да се смажат две непокорни държави, Германия и Япония. В три случая, през 1929, 1987 и 2008 година, когато капиталистическата класа се издига твърде бързо и се самообявява за божествена, четиримата владетели бързо ѝ напомнят къде ѝ е мястото. Президенти, министър-председатели, национални държави — всичко това е само преходно. Монаршеските домове използват демокрацията като инструмент, чрез който населението да остава доволно. Индивидите се издигат, някои дори се провъзгласяват за „крале“ и „султани“, но тяхното богатство е нищо в сравнение с богатството на четирите царства. Понякога, за да запазят династиите си здрави и умовете си свежи, царствата привличат талантливи индивиди в средите на тайната си аристокрация чрез стратегически бракове. И през последните пет хиляди години тези царски домове получават съвети от мъжете — винаги са мъже — от Невидимата колегия. Това са изключително умни съветници, посветени в мъдростта на Древните, тайнствената напреднала цивилизация, построила Великата пирамида и Машината, която Джак възстанови. Понякога, подобно на владетелите, на които служат, тези съветници също влизат в общественото съзнание — мъже като Имхотеп, Мерлин, Ришельо и Распутин.