Матю Райли - Четирите легендарни царства

Въпреки нежеланието си Лили се подчини.

Йоланте се усмихна.

— Сега седни и Хлоя ще ти направи косата и ще те гримира. Тя е абсолютна магьосница.

Лили седна пред единственото огледало в стаята и остави Хлоя да свърши каквото трябва.

Погледна се в огледалото и си даде сметка колко се е променила през последните осем години. Вече не беше онова кльощаво момиче с големи кафяви очи и маслинена кожа, което боядисваше връхчетата на косата си в розово и носеше блещукащи кецове.

Беше станала жена. На двайсет, стройна и — харесваше ѝ да си го мисли — привлекателна. Кафявите ѝ очи и маслинената ѝ кожа сияеха — доказателство за египетския ѝ произход. В кафенетата около Станфорд момчетата често я заговаряха и я канеха да излязат. Макар че рядко се обличаше официално, знаеше, че изглежда добре с рокля и на високи токчета.

— Имаш страхотни рамене! — отбеляза Йоланте и окачи диамантена огърлица на шията на Лили. После свали презрамките на балната рокля от раменете ѝ. — Никога не прикривай тези рамене. Мъжете ще полудеят, като ги видят. Боже мой, невероятна си!

Лили стана и се видя в цял ръст в огледалото. Жената, която я гледаше оттам, я изненада.

Роклята, така червена и обгърнала тялото ѝ, така открита на деколтето — диамантите, ярки, блещукащи — и косата ѝ — идеално сресана, но и младежка. И гримът — минимален и пестелив, но въпреки това изкусно привличаше вниманието към най-хубавото — големите бадемови очи. Лили никога не се бе виждала толкова изискано облечена.

— Да — каза Йоланте. — Така е чудесно. Този дебют трябваше да се състои отдавна. Време е, скъпа, да те представим пред аристократичното общество.

Въведоха Лили в изящна трапезария.

Четири огромни каменни колони — всяка изваяна като дърво, увито с лиани — поддържаха красив релефен таван на височина трийсет метра над пода. На предната стена се открояваха четири големи щита, всеки с различна форма, на които бяха изрисувани необикновени изображения и девизи на латински:

— Гербовете на четирите царства — обясни Йоланте, когато проследи погледа на Лили. — Земя, Море, Небе и Долен свят.

В средата на трапезарията гордо стоеше огромна мраморна скулптура на мускулест гръцки герой, който се бори с минотавър. Беше колосална — двете фигури бяха високи поне по три метра. От колана на героя висеше голям боздуган.

— Херакъл и критският бик — прошепна Лили. — Седмият му подвиг.

— Наблюдателна си — каза Йоланте. — Повечето хора смятат, че е Тезей, а не Херакъл. Как разбра, че е Херакъл?

— По боздугана на кръста му — отговори Лили и посочи статуята. — В гръцката митология Херакъл е известен с боздугана си.

Трапезарията постепенно се изпълни с аристократите, наблюдавали Игрите.

Бяха трийсетина и всички носеха официално вечерно облекло — шити по поръчка смокинги за господата, бални рокли за дамите, плюс огърлици и обици, обсипани с диаманти.

Всички взеха коктейли; струнен квартет започна да свири камерна музика.

Шут с ръст на джудже с червен дяволски костюм и боядисано в червено лице подскачаше и тичаше през тълпата и правеше вълшебни фокуси.

Лили влезе в залата с ослепителната червена рокля и всички разговори секнаха. Дори шутът замръзна на място между подскоците, за да я огледа.

Лили се сепна, почувства се смутена и объркана.

— Заради роклята ли е? — прошепна на Йоланте.

Тя ѝ се усмихна покровителствено.

— Не е заради роклята, скъпа. Заради самата теб е. В света на древните царе и чистите родословия ти си най-желаната партия на планетата.

За щастие моментът приключи и разговорите бяха възобновени. Лили имаше възможност да разгледа четирите герба на стената.

Гербовете по принцип, знаеше тя, разказват някаква история. Всяка малка подробност трябва да има смисъл, независимо дали е орнамент, или самият щит.

На първия, герба на Земя, най-горе имаше корона, а на щита бяха изобразени три пирамиди.

Лили реши, че това са пирамидите от Гиза в Египет, защото най-голямата, вероятно Великата пирамида, беше огряна от светъл лъч отгоре. Лили беше виждала същото това изображение и преди — по време на соларното събитие, завъртането на Тартар, заради което Джак, тя и техният разнороден екип трябваше да открият Седемте чудеса на древния свят.

Прочете девиза: Ad Majora Regis Gloriam .

— „За прослава на владетеля“ — преведе на глас.