Матю Райли - Четирите легендарни царства

— И Нютон — добави Мечо Пух.

— И Нютон — съгласи се Мей. — В редовете на католическата църква, като депозитар на огромно древно познание през Тъмните векове и като съвременно въплъщение на култа към слънцето, Амон Ра, има множество такива посветени. И, както знаете, тя съветва Deus Rex.

Мечо Пух вдигна ръце.

— Добре, добре. Хубаво. Налице е огромна конспирация на монаршески задници, които управляват света. Как това ни помага да намерим Джак?

— Джак е нарисувал този символ, тетрагамадиона, след като е посетил модерна астрономическа обсерватория — отговори Мей. — След това е бил отвлечен от Йоланте Комптън-Джоунс, която принадлежи към едно от четирите легендарни царства. Няма съвпадения, когато става дума за царствата. Те действат в строго съответствие с древните закони и ритуали. Нещо се случва. Нещо, свързано с галактиката Хидра. Нютон е знаел за тази галактика и е записал мислите си в тази книга… „Хронология на древните кралства“. Трябва да открием в нея или в другите му работи нещо, което да ни отведе до Джак.

— Да, точно това имах предвид — каза Мечо Пух. — Госпожо, ако нямате нищо против, че го казвам, вие май изобщо не си поплювате.

— Нямаш представа. — Мей Мериуедър му се усмихна хитро. — Между другото, какво стана с Хор? Харесвам тази птица.

— Няма скоро да полети отново, но се възстановява — отговори Стреч.

— Добре — каза Мей. — А сега да се залавяме за работа.

След края на Третото изпитание Йоланте улови Лили за ръка и я изведе от царската ложа.

— Ела с мен, скъпа — каза ѝ. — Тази вечер цар Хадес ще даде прием по повод началото на Игрите и трябва да присъстваш.

Заведе Лили в аристократичните си покои.

Лили все още нямаше представа къде са и дори дали този Долен свят е под или над земята.

Докато следваше Йоланте обаче, реши да обръща внимание на всяка подробност. Ако искаше да помогне на Джак, трябваше да научи колкото може повече за това място.

Зрителската ложа, от която бяха проследили Третото изпитание, изглежда, се намираше на планински склон…

Йоланте я въведе във вътрешността на планината, после минаха през няколко тунела със стени от груб камък, издълбани в скалата, влязоха в модерен асансьор и се изкачиха нагоре.

Асансьорът се отвори, излязоха в друг коридор с груби каменни стени, но застлан с плюшена пътека. Лампи по сивия камък излъчваха мека светлина. Приличаше на бутиков хотел с чудат интериор.

Покоите на Йоланте бяха обзаведени пищно — просторна стая с високо легло, гардеробна и мраморна баня.

Очакваше ги хубава млада жена на около двайсет и пет. Имаше кестенява коса и снежнобяла кожа.

— А… Хлоя — каза Йоланте. — Бъди така добра и ми донеси червената бална рокля. Също кутията с бижутата, машата за коса и гримовете. Трябва да поработим малко върху тази Илайза Дулитъл.

— Веднага милейди. — Хлоя излезе забързано.

През единствения прозорец се разкриваше поразителна гледка — приличаше на гигантска каменна стена, скала, огряна от прожектори. Беше набраздена от подобни на лабиринт хоризонтални первази и вертикални улеи.

Най-горе, на ръба, беше опънато нещо наподобяващо камуфлажна мрежа. Всичко над мрежата беше потънало в черна тъмнина.

Лили не беше сигурна, но имаше чувството, че която и да е планината, в която се намира, тя самата е в нещо като кратер.

Йоланте я изгледа и поклати глава неодобрително.

— Не можеш да присъстваш на царски банкет облечена по този начин.

Лили все още беше с ежедневните дрехи, с които беше в Пайн Гап — джинси, сандали с каишки и суичър. Намръщи се. Харесваше си джинсите. Бяха много модерни и струваха цяло състояние.

Хлоя се върна от гардеробната на Йоланте с червена рокля и обувки с високи токчета.

Йоланте заоглежда Лили, за да прецени фигурата ѝ.

— Колко си пораснала! Почти колкото мен си на ръст. Като сестри сме! Ето, облечи това.

Намръщената Лили взе роклята.

Умът ѝ се опитваше да помири това, което чуваше, с видяното — Йоланте говореше за бални рокли и банкети все едно не е било нищо, все едно баща ѝ и другите като него не се биеха отчаяно за живота си.

— Как можеш да мислиш за такива неща, когато навън умират хора? — попита тя.

Йоланте наклони глава.

— Скъпа! Дете! Нещата са такива. Били са такива в продължение на хиляди години. Повярвай ми, не можеш да прекратиш тези Игри. А сега бъди мила и облечи тази прекрасна рокля.