Матю Райли - Четирите легендарни царства

Йоланте кимна.

— Да, моят дом, Царството на Земята, понякога наричан Deus Rex, изпитва особена почит към нашия владетел, тъй като Царят на Земята обикновено е най-богатият и силен от четиримата царе.

Лили се вгледа във втория герб — Царство на Морето.

Най-отгоре на герба имаше тризъбец, а на щита беше изобразен древен град край вода. В града имаше пирамида, сграда с купол, два обелиска и подобна на морски фар конструкция, очертани на фона на ярко слънце.

Девизът, A Magnitudine, Vires , се превеждаше като „От големината, сила“.

— Хубав тризъбец — отбеляза Лили.

— Великият древен цар на Морето го е размахвал в сражения преди много столетия. Оттам е произлязъл митът за морския цар Нептун и неговия тризъбец.

Лили разгледа третия герб — Небе.

На щита му беше изобразена планина — три върха, като над най-високия и тъмния имаше звезда, обрамчена от слънцето.

Единствено щитът на този герб, забеляза Лили, нямаше остри ръбове. Всичките ъгли и точки бяха заоблени в меки извивки.

— Защо този няма остри ъгли? — попита Лили.

— Царството на Небето е най-духовното сред четирите легендарни царства. То е пазител на древните знания и ритуали и се гордее с миролюбието си. Меките извивки в ъглите на царския герб са израз на тази миролюбива същност.

— Potestatem ex Alto — каза Лили. — Означава „Власт от горе“. Това не е особено миролюбиво. Също както тези игри.

— Не всяка власт е физическа — отвърна Йоланте. — Освен това дори тези, които проповядват мир, понякога трябва да се изправят и да се бият.

Лили погледна към последния герб — на Хадес, на Долния свят.

Само на този от гербовете не беше изобразено слънце — определено беше тъмен и мрачен.

Също така, вместо стилизиран орнамент отгоре от двете страни имаше рога, като на бик. Изображението беше на стръмна планина с укрепления и кули по нея. Зад мрачната планина вместо слънце се виждаха извитите като пипала ръкави на галактиката Хидра.

Йоланте обясни:

— В момента седим в тази планина.

— Прилича на Айфеловата кула — подхвърли Лили.

— А може би Айфеловата кула прилича на нея — отвърна Йоланте.

Лили прочете девиза — Ad Majora Natus — и се намръщи.

— Странно — каза тя. — Само този не е свързан с власт или сила. Ad Majora Natus означава…

— „Роден за по-големи неща“ — чуха глас зад себе си.

Лили се обърна. Пред нея стоеше самият цар Хадес, който впери поглед в очите ѝ.

— Новият Оракул — каза Хадес. — Чест и удоволствие е да се срещнем при по-подходящи обстоятелства, а не в онези грубо направени вагони. Боя се, че не ни представиха както подобава.

Хадес изглеждаше много по-внушителен отблизо. Тъмните му очи пронизваха. Черната му брада беше идеално оформена. В тъканта на поръбения с алено костюм бяха вплетени фини символи. От глава до пети Хадес беше истински древен властелин.

На крачка зад него чинно стоеше церемониалмайсторът на игрите Вахерон.

От другата му страна, като бодигард, стоеше гигантски мъж с блестящ шлем, оформен като глава на куче. Бронята му беше удивително модерна — изцяло от кевлар и карбонови фибри. Двата пистолета глок на бедрата му също бяха модерни.

— Да, разбира се. Здрасти — каза Лили на Хадес с умишлено неофициален тон. — Аз съм Лили Уест.

Хадес разбра какво прави и се усмихна снизходително.

— Здравейте, госпожице Лили. Името ми е Антони Михаел Доминик Десакс, четвърти с това име назначен маршал на Франция и пети с това име на престола на Долния свят.

— Десакс… — повтори Лили тихо.

„Не — помисли си, — не може да бъде.“ Прогони тази мисъл.

— Харесва ми девизът ви — добави тя. — Тъкмо казвах на Йоланте, че не е като другите три. Те говорят за сила, власт и слава, но не и вашият. Как го тълкувате?

Хадес кимна, беше впечатлен.

— Моят дълг е древен, по-голям от дълга на всички останали, така че девизът на моя дом говори за това. Не искам да проявявам неуважение към другите царе. Всички те са забележителни мъже от забележителни династии. Аз обаче съм роден, за да се грижа за това историческо царство и да съм домакин на тези важни игри. Буквално съм роден за тези велики дела.

— Като организирането на това зловещо представление? — попита Лили. — И да се държите като кръвожаден римски император?

— Ако убиването на хора е част от големия ми дълг, трябва да го правя, дори и да не ми харесва. Много от ритуалите в днешния свят са загубили първоначалния си смисъл и са се превърнали в кухи церемонии, но ритуалът зад Големите игри не се е загубил. Те не се провеждат за мое удоволствие. Провеждат се поради определена причина. Те са сигнал, че ние, обитателите на тази планета, все още заслужаваме съществуванието, което ни е дадено.