Матю Райли - Четирите легендарни царства

Нютон не е първият от ерата на разума. Той е последният от магьосниците, последният от вавилонците и шумерите, последният велик ум, който гледа видимия и интелектуалния свят със същите очи, с които и онези, започнали да изграждат интелектуалното ни наследство преди по-малко от 10 000 години.

На летището в Брум, в северозападния край на Австралия, Мечо Пух и Стреч се качиха в наетата кола. Наближаваше три следобед.

Горещината беше убийствена.

Кацнал на брега в края на огромна пустиня, през зимните месеци Брум е популярна курортна дестинация. През лятото обаче е много горещо. Четири месеца от годината дневните температури надвишават 44 градуса по Целзий или 110 по Фаренхайт.

Мечо Пух и Стреч минаха край весела табела, която гласеше:

Население 14 052

— Ако искаш да живееш на края на света — каза Мечо Пух, — мястото е това.

Стреч се усмихна кисело.

— Мей със сигурност цени усамотението си. И светът с радост ѝ го осигурява.

— На теб за какво ти е вдигнала мерника? — попита Мечо Пух.

— Много съм кльощав. На теб?

— Нямам приятелка — отговори Мечо Пух. — Това е жената, която се е омъжила за Вълка и е отгледала Джак. Невероятна жена. Какво ли прави тук?

— Преподава история. Учителка е в средно училище.

— Майката на Джак преподава история в средно училище?

Стреч се обърна към Мечо Пух.

— Приятелю, доктор Мейбъл Мериуедър е може би най-свръхквалифицираният преподавател по история в средно училище на света.

Колата им сви през портала на училището.

Бяха преценили часа на пристигането си добре. Учебните занимания току-що бяха свършили и учениците излизаха през портала на път за дома и почивните дни.

Мечо Пух и Стреч поискаха да се срещнат с г-жа Мериуедър и останаха в приемната, за да изчакат.

След пет минути в стаята с енергична крачка влезе ниска жена към седемдесетте, с лице като на фея, прибрана на кок коса и очила с дебели стъкла. Следваше я висок осемнайсетгодишен ученик, облечен с футболния екип на училището.

Момчето ѝ се молеше:

— Но, госпожо Мериуедър, ако не мина, няма да участвам в мача утре!

— Артър…

— Всички ме наричат Буба, госпожо.

Тя спря и Мечо Пух усети хладен полъх в помещението. Погледът, с който учителката фиксира момчето, би замразил вода.

— Артър — заговори тя. — Искам да изясним нещо. Не ме интересуват никакви мачове. Броят мачове, в които си участвал, няма да ти осигури работа, когато завършиш училище. Единствената ми грижа е твоето образование. Ако беше учил за теста, щеше да минеш. И ако беше минал, щеше да можеш да участваш в този мач. Това е добър урок за теб. На първо място е животът. Игрите идват след това. Можеш да играеш, след като си го заслужиш.

Високото момче наведе глава, обърна се и си тръгна посърнало.

Мечо Пух и Стреч — закоравели в битки войници, убивали хора в ръкопашен бой — стояха стъписани и чакаха.

— Добре, сега… — Дребната жена насочи пронизващия си като лазерен лъч поглед към тях.

— Бенджамин Коен — каза на Стреч. — За бога, кога смяташ да изядеш нещо? Кльощав си като клечка. А Захир…

Мечо Пух стана. Малко хора използваха истинското му име напоследък.

— Намери ли си момиче вече?

— Не, госпожо. Още не.

— Излизаш ли с някоя?

— Има една-две, госпожо.

— Ако обичаш, престани с това „госпожо“. Наричай ме Мей. — Усмихна им се пленително. — Ако обаче ме наречете Мей Уест, ще ви отрежа топките с ножа за масло.

— Да, госпожо, тоест Мей… — запелтечи Мечо Пух.

— Добре — каза Мей. — Какво става? Само едно може да накара вас двамата да дойдете чак тук без никакво предупреждение. Какво се е случило със сина ми?

Отидоха в кабинета на Мей — скромна стая, която гледаше към малка градина с пустинни растения.

Мечо Пух забеляза, че всички книги по рафтовете са исторически.

Бяха от класика до алтернативни произведения: от „Залез и упадък на Римската империя“ на Гибън до „Колесниците на боговете“ от Ерих фон Деникен и „Тайните учения на всички времена“ на Манли П. Хол. Всичките бяха подредени по строг азбучен ред, по имената на авторите, и подравнени с военна прецизност.

— Джак изчезна — каза Стреч, когато с Мечо Пух седнаха на двете кресла срещу бюрото на Мей. — Бил е отвлечен.