Ричард Касъл - Разбиваща жега

Майкъл кимна. Пръстите му се свиха в юмрук и се разтвориха, после пак и пак, и пак. Момчето беше на път да се пречупи.

— И когато ти каза на своя ментор Ламонт, че Клоуи е разкрила „Тектон“, той ти е наредил да спреш материала.

Уортън пак кимна. Нищо повече.

— Клоуи обаче отказа, нали?

Този път той поклати глава.

— Опитах се да я разубедя, наистина се опитах, но тя беше голям инат.

— Това не е рядкост сред разследващите журналисти — за пръв път се обади Руук. Тонът му не беше никак приветлив.

— Ето какво не ми е ясно, Майкъл. Ти си ниско в йерархията, това го разбирам. Татуиран си, видно е, че те очакват велики дела, щом настъпи новият световен ред, но защо ти е било да убиеш колега журналист, който е пишел статия за тайно университетско общество? Заплашиха ли те? Изпитание ли беше? Така ли се доказа? — Хийт се подпря на бюрото и се приведе към него. — Старейшините са искали тя да умре, нали? Искали са да я спреш, за да не разкрие плановете на групата да обира банки, да взривява кметства и така нататък. Каквито и чудовищни неща да сте замислили, важното е било Клоуи да престане.

Майкъл сложи ръце на коленете си и нервно ги разтърка.

— Тя отказа.

— Но старейшините… Ламонт, Сондърс и дори Холц не са искали да си изцапат ръцете. Според мен Холц се е опитал да се добере до тетрадката на Клоуи, но е нямал намерение да се цапа с кръв, за да принуди птицата да млъкне.

Очите на Майкъл се разшириха и тя кимна.

— Да, открихме стихотворението. Би трябвало да го нарека заповед за убийство, нали? Общувате един с друг, като си оставяте бележки, стихотворения и нареждания в тайната стая в „Забро“. Много хитро! Стихотворението всъщност много ни помогна. Бих казала, че без него доникъде нямаше да стигнем.

Майкъл отвори уста да каже нещо, но Хийт продължи. Внезапно й беше хрумнало нещо.

— Това в аудиторията беше ти, нали? Заглуши чувството си за вина, като се опита да обвиниш Руук.

Той не отговори, а лицето му стана бледо като платно. Хийт нямаше нужда от друг отговор.

— А Крисчън Фоти? — попита тя. — Подлъгаха го, нали? Позволили са му да се сближи с Клоуи, за да разбере дали тя наистина ги заплашва с нещо, а след това са му я отнели. Не си е дал сметка, че го използват, нали? Не и преди да стане твърде късно.

— Аз…

— Ще говоря направо. Ти си убиецът, Майкъл — каза Хийт. — Няма смисъл да се опитваш да отричаш. Ти си особено подходящ за такава задача, нали?

— К-к-какво искате да кажете? — заекна той.

— Клоуи е била убита от човек с нисък ранг, който обаче е наясно с човешката анатомия, по-конкретно с бедрената артерия. Следвал си медицина, Майкъл. Затова са те избрали, но помогни ми да разбера едно — защо го направи? Защо не им отказа?

Майкъл не отговори, само наведе глава и се разплака.

Ники и Руук се разхождаха по 47-ма улица, хванати за ръка. Тя носеше къса червена вечерна рокля, която го побъркваше, а той — изискан черен фрак, който я превръщаше в прегладнял хищник. Двамата се връщаха от дебютното представление на новата пиеса на Маргарет Руук.

— Майка ти е природна стихия — каза Ники. Говореше съвсем сериозно, мама Руук омагьоса всички от мига, в който излезе на сцената чак до падането на завесата.

— И тя казва същото за теб — отговори Руук.

Двамата вървяха един до друг и обсъждаха пиесата, но Хийт смени темата при първа възможност.

— Чух се с Иън — каза тя. Не беше особено секси, но Руук въпреки това щеше да се заинтересува.

— Ще позная — ухили се той. — Бившият ти съпруг и настоящ началник на полицията в Камбрия, печеният господин Куули, е приключил със случая Клоуи Мастърсън.

— И още как. Ламонт и Сандърс са щели да се измъкнат, но Фоти и Майкъл Уортън са ги издали. Главният прокурор ще поиска най-тежките присъди. Фоти е съучастник постфактум, а Холц, както и нашият млад приятел Гарет, са били в неведение.

На светлината на уличните лампи лицето на Руук изглеждаше зловещо сериозно. Хийт го хвана под ръка.

— Съжалявам, Джейми. Пипнахме злодеите, но… Съжалявам, че се оказаха твои хора.

Той спря и я погали по бузата.

— И аз съжалявам, Ник, но да си изясним едно. Моите хора — това си ти.

— Говорим за двама студенти, Руук — каза тя и поклати тъжно глава. — Тежко е, когото и да загубиш, но когато са млади хора, някак си е още по-трагично.

Той стисна ръката й. Добре знаеше каква загуба е понесла и беше наясно колко силни са чувствата й към жертвите и семействата им.

— Не оправдавам Джун Чин, но той е бил предприемач. А Клоуи… — Руук замлъкна за миг. — Клоуи беше ярка светлина, угасена твърде рано.