Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Руук, трябва да…

— Боже, господи! — каза той и тихият му глас я разтревожи повече от блъскането по стената. Хийт рязко замлъкна, а Руук свали следващия панел. На пръв поглед и тази ниша беше празна, но тогава тя забеляза нещо на дъното и Руук се наведе да го вземе. После бавно се обърна.

— Боже господи — каза Хийт.

В ръцете му имаше лаптоп.

Нямаше как да влязат без парола, но самото присъствие на машината ги върна на въпроса кой е извършил убийството. Хийт отново се съсредоточи върху йерархията и теорията, на която се опираха засега. Сондърс беше на върха, Ламонт и Холц в средата, а Фоти най-отдолу. Имаше смисъл, но някой друг положително бе открил какво крои Клоуи и им беше съобщил. Най-вероятно ставаше дума за студент от нейния кръг, за младеж, когото подготвяха за ордена.

Хийт сложи ръка върху лаптопа. Изведнъж си даде сметка, че всъщност не е необходимо да знаят какво има на диска.

— Вероятно статията и всичките й проучвания са вътре. Затова са я убили. Руук, само един човек е знаел върху какво работи Клоуи!

Спогледаха се — Руук беше стигнал до същия извод. Без да си продумат, двамата потеглиха обратно към университета и към мястото, където бе започнало всичко.

Още щом влязоха, факултетът по журналистика им заприлича на същински кошер. Хийт и Руук пресякоха фоайето и потеглиха право към редакцията и офиса на главния редактор. Тя почука, но не изчака Майкъл Уортън да отвори и влезе направо, следвана по петите от Руук.

Уортън скочи на крака.

— Какво правите, по дяволите?!

Хийт не отговори на въпроса му. Вместо това сложи лаптопа на бюрото и видя как лицето на Майкъл се преобрази от гневно в ужасено.

— Виждам, че ти е познат — отбеляза тя. Уортън посегна към компютъра, но Хийт го сграбчи. — Хубава татуировка.

Беше я зърнала само за части от секундата, но намекът й го накара веднага да дръпне ръкава си надолу.

— Имаме теория и ни се ще да я чуеш — продължи тя.

Майкъл погледна над раменете им, сякаш очакваше някой да го спаси от въпросите им, но кавалерията не се появи.

— Не съм длъжен да говоря с вас — каза той, но в думите му липсваше хъс.

— Имаш право, не си, но там е работата, Майкъл… Може ли да те наричам Майкъл? — Хийт не изчака отговора му. — Знаем, че ти си убил Клоуи.

Той понечи да се развика, но тя го спря, като вдигна ръка с дланта напред.

— Шш-шт — каза Хийт, за да го накара да замълчи. — Няма смисъл да възразяваш. — Тя почука с пръст по капака на компютъра. — Всичко е вътре.

— Влезли сте в…

— Майкъл — прекъсна го Хийт, — остави ме аз да говоря. Седни и нека ти кажа какво знам.

Уортън седна, но не спираше да нервничи. Първо се приведе напред, после опря лакти на бюрото си, кръстоса крака, после ги изпъна. Ако не беше убиец, Хийт щеше да му съчувства.

— „Тектон“.

Тя остави името да натежи помежду им. Очите му се стрелнаха от нея към Руук и той два пъти отвори уста, за да каже нещо, но пак я затвори.

— Свободните масони — продължи тя, посявайки следващото съмнение.

Уортън пребледня.

— Аз…

— Шш-шт. Казах да не се обаждаш. Сега ще слушаш.

Той ококори очи и кимна, а тя изрече следващата дума бавно, сричка по сричка.

— Илюминати.

Майкъл си пое дъх, но се задави, закашля се, преви се на две и остана така, докато се успокои. Хийт и Руук следяха всяко негово движение — отчаяните хора предприемат отчаяни действия. Хийт нямаше да се учуди, ако той извадеше пистолет от чекмеджето на бюрото си, но той не го направи.

Щом Уортън дойде на себе си, тя продължи:

— Сега можеш да говориш, Майкъл. И трябва да отговориш на въпросите ми. Клоуи е разбрала за „Тектон“, нали?

Майкъл кимна.

— И ти се опита да я убедиш да не пише статията?

Той пак кимна.

— Защо, Майкъл? Защо не искаше Клоуи да напише статия за тайното общество във вашия университет?

— Материалът… не струваше. Тя си мислеше… че пише експозе, но темата изобщо не си заслужаваше.

Стараеше се да звучи като главен редактор, но не беше убедителен.

— Виждаш ли, Майкъл, точно там е работата. Има свидетел, наблюдавал ритуал, който се е провел в кампуса. Бил е с Клоуи, когато тя е видяла как мъже с костюми водят нови членове към бялата камионетка на масоните. Били са с качулки за по-драматично, предполагам. Според мен, Майкъл, ти също си бил новак навремето, но някой от старите кучета е видял нещо в теб. Искали са да те подготвят и са те взели под крилото си. Реймънд Ламонт ти е академичен съветник. За неговото крило ли става дума?