Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Като приливна вълна е, Хийт. Три реки се събират.

— А трите реки са „Тектон“, масоните и илюминатите.

— Разбира се.

Тя се подпря на масата.

— Нов световен ред. В „Тектон“ трябва да има някой, който пренасочва чираците по съответните канали. Достопочтеният майстор е просто човек, в крайна сметка, така че онзи, който е най-отгоре, също е човек. Просто е и кукловод.

— Има логика — съгласи се Руук. — Значи ни трябва някой, който има власт в университета, познавал е Клоуи и има връзки с масоните.

В ума на Хийт изплува спомен.

— Татуировката на Крисчън Фоти.

— Илюминатите.

— Може ли той да е главният? Възможно ли е да е отговорен за смъртта на собствената си дъщеря?

— Не — поклати глава Руук. — Когато бяхме в ложата, командваше Холц, не Фоти.

— Той има ли връзки с университета?

Преди да обмислят въпроса, дочуха шум. Стъпки. След миг на стълбите се показа Гарет Чарлз.

— Не би трябвало да сте тук.

Хийт се изправи и бързо се огледа. В дъното на голямата стая имаше врата. Тя беше единственият изход освен стълбището. Гарет й се струваше безобиден, но тя не оставяше нищо на случайността.

— Какво става тук долу, Гарет? — попита тя.

Той погледна през рамо към стълбите, а после към нея.

— Изобщо не знаех за тази стая.

— Достопочтеният майстор сигурно прекарва доста време тук. Виждал ли си господин Холц…

— Господин Холц не е Достопочтеният майстор — каза Гарет и свъси вежди.

Хийт и Гарет се спогледаха.

— Крисчън Фоти вероятно също не е… — налучка Руук.

— Достопочтеният майстор? Не.

— Има татуировка — каза Хийт и докосна вътрешната страна на китката си.

— Всички водачи имат.

— Тя винаги ли е на същото място?

Гарет слезе при тях.

— Да, доколкото знам. Това е един от ритуалите на братството.

— Но не на масонското, нали?

Той спря и се замисли.

— Не всички масони имат татуировка.

Само водачите. Хийт си спомни за първата им среща с Клоуи. Тя беше твърдо решена да се запознае с Руук. „Не може да няма някаква връзка с университета“ — каза си Ники. Някой трябваше да дава храна на звяра. Изведнъж си даде сметка, че може би е виждала татуировка, същата като на Фоти. През годините неведнъж бе мяркала очертанията й.

Хийт хвърли поглед към Руук, преди да зададе въпроса, чийто отговор не желаеше да чуе.

— Достопочтеният майстор, Гарет. Кой е той?

Гарет беше пребледнял като смъртник.

— За Клоуи става дума, нали?

— Ти познаваше ли я?

— Разбира се! Идваше да се вижда с баща си.

— А от университета? Ходехте ли заедно на лекции?

— Да, естествено.

Последва най-очевидният въпрос:

— Гарет, знаеш ли кой уби Клоуи?

Стори й се, че отговорът се забави със стотни от секундата, но не беше сигурна в това.

— Иска ми се да знаех — отговори момчето.

И на Хийт й се искаше същото. Тя насочи разговора към друга тема.

— Ти как стана масон?

Гарет отново хвърли поглед зад гърба си, към стълбището.

— Нямаме работа тук.

Тя пренебрегна опасенията му и настоя.

— Вербуваха ли те?

— Ако господин Холц ни завари…

— Гарет — повтори тя, — масоните вербуваха ли те?

Той бавно кимна.

— Само така приемат нови членове. Наричат го спонсорство.

Руук беше пресякъл стаята и стоеше до вратата в дъното, но сега отново се обърна към тях.

— Твоят спонсор кой е?

— Майкъл Уортън. Главният редактор на „Камбрия джърнъл“.

— Имаме удоволствието да го познаваме — каза Хийт.

Руук се върна обратно и пак застана до нея.

— Майкъл искаше статията на Клоуи — каза й той с тих глас. — Знаеше, че е надушила нещо. Ако е казал на някого по горните етажи…

— Но не на Холц — прекъсна го Хийт. — Той нито има връзка с университета, нито е Достопочтеният майстор.

— Да, но трябва да е бил някой като Холц, ако не самият той. Уортън може да е кандидат за следващото ниво, но още е новак.

— Вербуваха го преди почти две години — каза Гарет. — Каза, че бил сред най-младите попълнения. Обикновено подбират най-вече студенти последен курс.

„Власт“ — помисли си Хийт. Масоните, които имаха връзка с илюминатите, се интересуваха единствено от нея. Защо ли орденът е прибрал толкова рано Майкъл Уордън под крилото си? Хрумна й само една причина.

— Той беше ли главен редактор, когато го вербуваха, или това дойде по-нататък?

— Кара четвърти семестър на този пост, така че явно са го назначили малко след като е постъпил — каза Гарет, докато се опитваше да ги насочи към стълбището. — Най-добре е да се качваме.