Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Мислиш като любител на конспиративните теории — ухили й се Руук, когато му го каза.

— О, не. Мисля логично.

Хийт разгледа средновековните инструменти по стените, а после и пода и си спомни какво й беше казал Руук за черно-белия шахматен мотив. Той трябваше да изобразява светлината и мрака във всеки човек, но може би бялото символизираше масоните, а черното — тайната група, която имаше връзка с илюминатите.

— Всяко нещо носи значение — измърмори Руук.

— Всяко нещо носи значение — повтори тя и отново огледа инструментите. Холц им беше описал правия ъгъл на морала, пергела и отвеса.

Хийт отиде до стената, протегна ръка и не можа да ги достигне. Бяха прекалено нависоко, за да отварят врата към таен коридор. Погледът й отново обходи залата и се спря върху двата камъка, всеки на собствен пиедестал. Тя извади тефтера, който винаги носеше със себе си и откри бележките, които си беше водила, когато дойдоха в ложата за пръв път. Камъните представляваха мъжа и трансформацията му от калфа в усъвършенстван вариант. Това можеше да означава преминаването му от масоните към илюминатите.

— Свещени камъни — каза Хийт и Руук застана до нея. — Холц не искаше да ги докосваш.

Всеки погледна към другия, а след това към камъните. Двамата с усмивка си кимнаха и посегнаха предпазливо, Руук към грапавия, а Хийт към гладкия. Ръцете им се зареяха за малко над тях, а после ги докоснаха. Тя натисна с всичка сила, но нищо не последва. Камъните не помръднаха.

Хийт въздъхна.

— Трябваше да се сетя, че няма да е толкова лесно.

— Не си се отказала, нали, Хийт?

— Не още.

— Браво — каза Руук.

Заобиколи пиедесталите, приклекна и поглади брадичката си. Огледа ги от всеки възможен ъгъл и най-сетне се обърна към нея.

— Сигурно прекаляваме със символизма — призна той, протегна ръка и положи длан върху изпъкналия ръб на платформата, върху която почиваше камъкът. Тогава Хийт долови глухо прищракване, а Руук отскочи назад.

— Мръдна! — възкликна той.

Хийт огледа помещението с надеждата, че нещо някъде ще се отвори, но нищо не се промени. Руук отново заразглежда камъните, а тя се обърна към панелите на стената зад трона. Прекара ръка по нея, а възглавничките на пръстите й се плъзгаха по хладното дърво, сякаш бяха клавиши. Тя внимателно изучи всички ръбове, но без успех. Тъкмо преминаваше към следващия панел, когато Руук извика:

— Ура!

Тя рязко се обърна точно в момента, в който златният трон се наклони. Хийт замръзна, а той пак се раздвижи. Накрая квадратната платформа, върху която стоеше, започна да се върти.

— Какво напра… ти как…?

— Гладкият камък — отговори Руук, а по лицето му се четеше смесица от радост и удивление. — Опипах край основата, открих пролука, пъхнах си показалеца, намерих копче и воала! — Той посочи към движещата се платформа. — Между двете стъпала има отвор.

— Руук — каза тя, докато се взираше в мрака вътре. Прави бяха, тук имаше тайна стая и току-що я бяха намерили. — Ела насам.

Той явно долови нещо в гласа й, защото моментално се озова до нея.

— Прави бяхме — каза Хийт, когато тронът най-сетне разкри празното пространство под платформата. За пореден път пред тях се разкри тъмно стълбище, което водеше към дълбините на неизвестното.

Хийт тръгна първа, като осветяваше стъпалата с телефона си.

— Цимент — отбеляза Руук. — Колко прозаично.

— Ако искаш стъпала, които се ронят, върви в университета.

— Когато говорим за тайни общества, порутените стълбища никога не достигат.

Тя слезе от последното стъпало, забеляза на стената ключ за осветлението, натисна го и ахна. Не знаеше какво е очаквала, но със сигурност не беше това. Символизмът на горния етаж й се беше сторил малко множко. Тук беше още повече. Виждаха се същите зидарски инструменти и покрит с черни и бели квадрати под, в средата на стаята се издигаше голяма квадратна маса, а от едната й страна — трон, още по-пищен от онзи горе. Имаше и столове, но вместо в редици, те бяха подредени на три групи, всяка от които гледаше към центъра на стаята.

Руук мина покрай столовете и се насочи към масата.

— Забележително.

— Това е маса.

— В стая с трон — посочи той. — И със символа на илюминатите.

Хийт последва погледа му. Точно в средата на масата се виждаше око, деликатно извито в ъгълчето. То се намираше в триъгълник, триъгълникът — в кръг, а край очертанията му беше изписано

НОВ СВЕТОВЕН РЕД