Ричард Касъл - Разбиваща жега

Ники се прокашля. Може би Клоуи действително щеше да се окаже президент на фенклуба на Руук — не само музикантите имаха такива. Или пък просто знаеше как да се хареса. Ако не я прекъснеха скоро, можеше никога да не успеят да се измъкнат.

— Клоуи, ние тъкмо си тръгвахме. Положително ще можете да говорите, когато Руук пристигне в университета…

— О! Разбира се, толкова съжалявам! — Тя отстъпи назад, привидно разстроена. — Не исках да ви прекъсвам.

Руук стрелна Хийт.

„Смили се над горкото момиче — казваше погледът му. — Току-що се запозна със своя кумир!“

На Клоуи той каза:

— Не си ни прекъснала, винаги имам време за един амбициозен млад журналист.

— Аз съм точно такава. Проучвам материал и мисля, че ще ви се стори интересен, точно по вашата част е. „Чер…

Ники въздъхна и тя се спря.

— Съжалявам, няма да ви прекъсвам повече. Ще се видим в Камбрия, господин Руук.

— Нямам търпение — отговори той. — И с удоволствие ще споделя първоначалния си опит.

Хийт умееше да чете между редовете. Клоуи бе успяла да привлече вниманието на съпруга й с три безпогрешни стъпки: погали егото му, спомена конспиративната теория „Череп и кости“ и го помоли за помощ, докато се възхищаваше на първите му стъпки в журналистиката. Ако му позволеше да потъне в черната дупка, изкопана от младата жена, никога нямаше да се приберат в апартамента.

Тя сграбчи Руук за ръкава и го принуди да тръгне.

— Чудесно, значи скоро ще се видите. Беше ми приятно, Клоуи.

Руук се остави да го извлекат от залата, но се обърна точно преди вратата да се затръшне зад тях:

— Ще се видим след седмица!

Клоуи кимна.

— Ще броя минутите! — извика тя.

Няколко минути по-късно Хийт и Руук стояха навън и наблюдаваха минаващите таксита.

— Мисля, че президентката на фенклуба ти е готова за действие — каза Ники, а усмивката на Руук стана още по-широка.

— И ти ли мислиш така? Смятах, че съм само аз. Интересно какви ли съвети бих могъл да дам на младите умове на двадесет и първи век, които все още да не са чували? — зачуди се той и потърка брадичка.

Хийт се шегуваше, но той — не. Тя се чувстваше най-добре зад кулисите, докато Руук умираше за светлината на прожекторите. Нищо чудно, че прие да гостува в университета — изведнъж всичко й се изясни. В продължение на четири месеца той щеше да бъде абсолютен експерт във всичко, свързано с журнализма и независимо дали го осъзнаваше, или не, възхищението и подмазването на студентите в Камбрия щяха да му доставят огромно удоволствие. Руук щеше да бъде на седмото небе… а Ники — сама.

— Добре ли си, капитане?

Шон Роули, едната половина от най-добрата двойка началници-отряд в Ню Йорк, погледна Хийт със смесица от тревога и любопитство, а тя не обичаше да я гледат с която и да е от тези емоции. Гордееше се с професионализма си, със способността си да бъде както логична, така и прагматична, но проклетият Джеймисън Руук не излизаше от главата й. Трябваше да го изгони оттам.

Тя категорично отхвърли захаросаната представа, че бракът можел да бъде перфектен, реши по-късно да се занимае с Руук и хрумването му да става гостуващ професор и насочи пълното си внимание към Роули, като махна с ръка в отговор на въпроса му.

— Естествено, че съм добре, какво има?

— Има труп — отговори той.

Пулсът й се ускори. Повишението в чин капитан я беше променило. Хийт прие да ръководи 20-то управление само за да не рискува мястото да бъде заето от поредния некадърник, но това промени основната й функция, като я превърна от следовател в бюрократ. През повечето време се занимаваше с началниците на „Полис плаза“ 1, попълваше документи, четеше доклади и се занимаваше с всички останали незначителни глупости, които вървяха с тази длъжност. Номерът беше да намери начин и да разследва и в момента този шанс я занимаваше като краста, която имаше нужда да начеше.

— Слушам — каза тя.

— На този етап подробностите са малко мъгляви — обади се Мигел Очоа, другата половина на динамичния дует.

— Случайна ли е смъртта? — попита тя. Не всеки труп, на който се натъкнеха, беше резултат от убийство.

— Едва ли.

— Причина за смъртта?

— Неизвестна.

— Възраст?

— Също неизвестна.

Хийт прекара ръка през косите си. Пръстите й бяха разперени, раздразнението й нарастваше.

— Има ли въобще труп, Мигел?

Той изсумтя уклончиво.

— Общо взето.

Роули и Очоа бяха изключителни ченгета, най-добрите, с които бе работила, но си имаха и особености, по-точно склонността да се шегуват в неподходящия момент. Нуждаеха се от това, за да могат да живеят с насилието и смъртта, които постоянно ги заобикаляха. Самата Ники беше сериозна. Не се шегуваше, но и не забраняваше на хората си да го правят, нито пък да повдигат настроението на всички в общия офис с изпълненията си. Вместо това играеше ролята на човека с каменното лице, но точно в момента отрицателната скорост, с която й предаваха наличната информация, я ядосваше.