Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Нека аз — избумтя Ламонт. — Госпожица Мастърсън е сред най-ярките ни студенти. Като теб едно време, Руук, еднакви сте. Ти, естествено, надмина очакванията ни, но нейният редактор не е наполовина толкова талантлив, колкото твоя — изсмя се той. — За това обаче няма да говорим.

— Нека позная, ти си му бил редактор — обади се Хийт с насмешлива усмивка, която само Руук успя да долови. „Надмина очакванията ни“ беше твърде меко казано.

— Главен редактор. Тогава натрупах много опит, а той ме тласна по път, който дълго криволичи, но в края на краищата оглавих катедрата по журналистика, която създаде и двама ни — обобщи Ламонт и стисна рамото на Руук. — Клоуи решава и постига, също като нас едно време.

— Също като нас до ден-днешен — поправи го Руук. — Ако някой някъде е скрил морков, ние ще го надушим. Клоуи, ако старият Ламонт казва истината, те очаква прекрасно бъдеще, наистина прекрасно.

— Точно това й обясняваме всички. Сондърс се срещна лично с нея, Дейли и е академичен съветник. Храним големи надежди! — Ламонт се обърна към Клоуи. — Благодарение на теб, мило момиче, Камбрия ще се прочуе.

На Руук той каза:

— Малката госпожица ще те засрами, Джейми. Вече съм й разказал за изпълненията ти, докато работехме в „Джърнъл“, и на нея, и на другите ми студенти. За материалите, които предлагахме, за партитата, на които се изсипвахме без покана, за папките-убийци…

— Какво? — сепна се Хийт.

— Папки с материали, които така и не довършихме — обясни Руук.

— Професор Ламонт може цял ден да разказва — потвърди Клоуи. Ники долови известен сарказъм, който напълно убягна на Ламонт.

— Клоуи много настояваше да се запознаете — каза той на Руук.

— Отлично!

Хийт се наведе напред и сниши глас:

— И аз съм слушала разказите на Реймънд. Съчувствам ви.

Клоуи многозначително й се усмихна.

— Капитан Хийт, нали?

Впечатляващо. Момичето искаше да говори с Руук, това се виждаше, но си беше направило домашното и беше наясно с поне най-основното за съпругата му. Хийт се чудеше каква е целта й. Нямаше съмнение, че срещата не е случайна — беше се натъквала на почитателите на Руук, и смахнати, и нормални, но тази беше различна. Искаше нещо.

— Е, госпожице Мастърсън — каза Руук, — виждам, че сте нещо повече от почитател. Как мога… — Тук той се поправи и включи Ники. — Как можем да ви помогнем?

Изведнъж Ламонт забеляза, че чашата му е празна.

— Смятам да използвам тази възможност и да ви оставя — каза той и докато се клатушкаше към бара, хвърли поглед през рамо. — Ще се видим в университета, Руук.

Щом останаха само тримата, Клоуи ги прикова с пронизващия си тъмен поглед.

— Господин Руук, въпросът не е с какво можете да ми помогнете. Въпросът е как аз мога да ви помогна.

— Впечатляващи начални думи. Възбудихте любопитството ми, драга моя — отговори Руук с акцента и маниера на Шерлок Холмс.

Ники завъртя очи, но трябваше да признае, че и нейното любопитство се е събудило.

— Този семестър няма да мога да взема вашия курс, през пролетта завършвам, но искам да поговорим, щом пристигнете. Стига да нямате нищо против, естествено.

— „Гостуващ професор“ означава, че ще гостувам на всеки, който иска да обсъди нещо с мен — каза Руук.

Ники замълча. Двамата с Руук се разбираха. Драмата от изминалите месеци бе отшумяла и сега те просто се наслаждаваха на живота, което беше рядкост.

Майката на Ники беше жива и здрава; не просто здрава, а на меден месец с не кого да е, а бащата на приятелчето й от ЦРУ Дерик Сторм. И двамата твърдяха, че било любов от пръв поглед. Погледът й се насочи към Руук. Тя самата се беше борила срещу нея със зъби и нокти, но отлично ги разбираше. Никой влюбен не желае да губи време… освен Джеймисън Руук, двукратният носител на наградата „Пулицър“ от списание „Фърст прес“. Сурово привлекателният разследващ журналист и неин съпруг явно нямаше нищо против да прахоса още една минута. По-точно 1728000 минути или четирите месеца, през които щеше да отсъства, за да се изживява като професор в университета в Камбрия. Но кой ли брои?

— Както спомена професор Ламонт, в момента работя в университетския вестник — каза Клоуи. — Като редактор-консултант.

— Чудесен университет, чудесен вестник — каза Руук. — Работих там цели четири години и съвсем честно мога да заявя, че без него нямаше да стана титулувания автор, който съм днес.

— Вие сте истинско вдъхновение, господин Руук — заяви Клоуи. — Особено статиите ви като студент. Господи, тетрадките ви сигурно са за музея! Пазите ли ги? Знаете ли, че сте променили траекторията на вестника? Вдигнали сте летвата за всички нас!