Ричард Касъл - Разбиваща жега

Двамата седяха на кръгла маса за десет души в самия център на фабрика за въжета в Бруклин от деветнадесети век. Изложените на показ тухли и стари дъски гордо носеха отпечатъка от двестагодишната й история. Преди началото на церемонията изпиха по едно питие на покрива и благодарение на тези тридесет минути, през които се наслаждаваха на нюйоркския хоризонт, вечерта бе станала още по-забележителна.

Приглушената глъчка в залата изведнъж заглъхна и те насочиха вниманието си към сцената. От небоядисаните греди висеше плакат, перфектно центриран зад нея:

НАГРАДА ЗА ЗАСЛУГИ В ЖУРНАЛИЗМА „НЕЛИ БЛАЙ“

Конферансието, приятел на Руук от университета, заговори в закачения на ревера му микрофон:

— Свобода на пресата — започна той. — Понятие, възникнало през 1791 година, когато „преса“ означавало само книги, вестници и брошури. Първото радио било изобретено едва век по-късно…

Руук се облегна назад, пое си дълбоко дъх и с усмивка заяви:

— Настани се удобно, любов моя. Реймънд Ламонт е доста многословен човек.

Хийт можеше да прецени, че Ламонт е перко и без помощта на Руук. Издаваха го съвършено изправеният гръб, небрежно пъхнатите в джобовете ръце, сякаш смяташе да се застои дълго, и тонът на разказвач, пропит от убеденост в собственото си величие.

— Ще ни изнесе цяла лекция — продължи съпругът й. — За етичната журналистика, чието предназначение е да търси отговорност от управниците, за бащите-основатели на САЩ… — Тук Руук посочи към тавана, гласът му падна с една октава и той се впусна в драматична реч: — „Управници без вестници или вестници без управници? Бих избрал последното, без и за миг да се поколебая.“

Ники оцени умелата имитация на един от бащите-основатели.

— Джеферсън? — попита тя.

— Много добре — одобрително кимна той. — Шест плюс за учителя ти по история в гимназията. Или учителката. Добре си подготвена.

— Шест плюс за мен, защото учех здраво — добави тя, — но всъщност не беше чак толкова трудно. Ти ми подсказа, когато спомена бащите-основатели.

— Обожавам колко внимателно ме слушате, следователю.

— Капитане — поправи го Хийт.

— Вярно. — Веждите му закачливо заиграха. — На капитаните позволено ли им е да носят белезници?

— О, да — отвърна тя. — Имат и ключ от склада.

— А-а, отлично. Великолепно.

В залата избухнаха аплодисменти и привлякоха вниманието им към подиума.

— Какво пропуснахме? — попита Руук с изражение по-скоро на дете, което е изпуснало тортата си на пода, отколкото на опитен журналист, но онова, което възхити присъстващите, бе отминало безвъзвратно. Реймънд вече говореше за друго.

— Фалшивите новини са бич за всички медии — каза той. — Те обаче трябва да служат за коректив на управляващите, точно както са го предвидили бащите-основатели. — На това място Руук хвърли многозначителен поглед на Ники. — Трябва да работим с всички сили, за да гарантираме, че гражданите на Съединените щати са информирани по всички важни и интересни теми, и то честно и почтено. — След поредния изблик на аплодисменти Реймънд Ламонт най-сетне стигна и до номинациите. — Наградата „Нели Блай“ може да не е „Пулицър“, но въпреки това е изключително важна и ценена в журналистическите среди. За онези, които не са наясно: Нели Блай постъпва в клиника за душевноболни, за да разследва, и така успява да разобличи мизерните условия и отвратителното отношение към пациентите. Нейното експозе е първото по рода си; била е твърдо решена да намери и разкрие истината, каквото и да й струва това. Въпреки че тази вечер можем да наградим само един журналист, ще почетем четирима. — Ники чу и моментално забрави първите три имена, но накрая Ламонт изрече: — И Джеймисън Руук за експозето му относно корупцията в местното управление.

Руук плахо се усмихна, сякаш се срамуваше от прожекторите. Играеше ролята си без капка усилие и когато удостои присъстващите с царствено помахване, Хийт не успя да удържи смеха си.

— Изпуснал си си призванието — каза тя, след като успя да си поеме дъх. — С този актьорски талант можеше да те номинират за Оскар, а не за „Нели Блай“.

Той обърна сурово привлекателното си лице към нея и я погледна като обидено кутре.

— Намекваш, че не съм искрен? За мен е чест — натърти той и сложи ръка на сърцето си, — истинска чест, че съм номиниран и…

— Победителят е… Джеймисън Руук!

Отново избухнаха аплодисменти, но този път гостите станаха на крака.