Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Ако не тръгнем веднага, ще пропуснеш възможността да си чуеш името — каза му тя. Устата на Руук трепна почти незабележимо и Ники разбра, че го е сгащила. — Може дори да спечелиш.

Нещо го разтревожи и той се завъртя като пумпал, за да я погледне.

— „Може“? Ако не спечеля, това ще бъде престъплението на века! Няма журналист, който да е направил повече за този град от мен! — Той веднага започна да изброява постиженията си на пръсти. — Само тази година разобличих корупцията в престъпните фамилии от Ню Йорк и Ню Джърси, разкрих внушителен заговор в най-елитната детска ясла в Горен Уест сайд, сложих край на…

— Именно, заслужил си наградата — каза Ники.

Говореше съвсем сериозно — Джейми се скъсваше от работа, проучваше материалите си от всички възможни ъгли, не се боеше да си изцапа ръцете и винаги търсеше истината.

— Ето защо няма никакъв смисъл да ходим да търсим гардеробна, която вероятно не съществува — завърши тя, като измърмори последните няколко думи най-вече на себе си. — Трябва да присъстваш, когато обявят номинацията ти.

Руук потри ръце, опря ги на бедрата си и се наведе напред, изпълнен с очакване. В главата му не бе останал и помен от плановете му за гардеробната, поне за момента. Хийт доволно кимна — беше си свършила работата; Руук щеше да чака със затаен дъх, докато обявяха победителя в неговата категория. Номинацията наистина беше чест и тя се гордееше, че ще бъде до него. Че е негова съпруга.

И двамата бяха облечени като за случая — той с раиран костюм по поръчка, купен от ексклузивния магазин „Дънкан Куин“. Кройката му придаваше вид на таен агент, същински Джеймс Бонд, от което тя нямаше никакви оплаквания. Хийт си беше избрала рокля над коляното със сърцевидно деколте и изящни черни цветя, избродирани на фон от тъмнорозово кадифе. От опит знаеше, че в такива зали винаги е студено, така че си беше взела и един ефирен черен шал, за да се загърне, ако трябва. За момента не се беше наложило и Руук внезапно го забеляза.

— Казах ли ти колко невероятно изглеждаш? — попита той, докато доволно я разглеждаше.

— Веднъж или два пъти — отговори тя и отново я обзе топлина, която я наведе на мисълта, че може би не биваше да го разубеждава за гардеробната.

Както в толкова други случаи дотогава, Руук сякаш прочете мислите й.

— Премисляш рандевуто в гардеробната, нали?

Тя повдигна небрежно рамене.

— Нима?

— О, със сигурност. Забравяш колко добре те познавам, Хийт.

Тя го погледна в очите и си придаде още по-нехаен вид. Искаше да обърне играта, да го подлуди, вместо той — нея.

— И колко добре ме познаваш?

— Знам как мислиш — отговори той.

— Така ли? — попита тя и си наложи изражение, което да не му издаде, че иска веднага да открият прословутата гардеробна.

Руук повдигна вежда.

— Така.

— Добре — предизвика го тя. — Какво си мисля в момента?

Той притисна с пръсти слепоочията си, сякаш беше ясновидец и двете му вежди изненадано подскочиха.

— Срамота, Ники Хийт, такава си калпазанка! Нямам търпение да ме спипаш насаме!

Тя изсумтя насмешливо, за да не му издаде, че е бил съвсем прав.

— Просто налучка — каза Хийт и наклонената му глава й подсказа, че изобщо не го е убедила.

— Аз не налучквам.

— Какво си мисля сега? — отново опита тя.

Той потри ръце.

— Тази игра ми харесва, Хийт.

— Престани да протакаш, Руук, да видим какво можеш.

— Познавам тялото ти — бавно продължи той. Бавно и сластно. — Всеки квадратен сантиметър, всеки неврон. — Руук й се ухили похотливо и я огледа от горе до долу. — Пръстите на краката ти, прасците ти, раменете ти.

Той замлъкна, погледът му се разходи по гърдите й, а тя си помаха с ръка, сякаш беше ветрило.

— Къде е гардеробната?

— Чакай, Хийт, има и още.

Тя затвори очи за миг. Тялото й, мислите й — боже, струваше й се, че умира. Какво още можеше да й причини от другата страна на масата?

— Познавам сърцето ти, Ники Хийт, познавам го като ничие друго, а то разтапя моето.

Тя също се разтапяше. Бе имала и други мъже, но никой друг не й въздействаше така.

— Как ми се падна такъв късмет, Джейми? — попита тя, наведе се напред, целуна го и усети, че устните му се усмихват. — Как?

Разделиха се, а той вдигна ръка, за да повика въображаемия келнер.

— „Гарсон, ако обичате! Гардеробна, цяло царство за една гардеробна!“ „Уви, нямаме гардеробна. Сега е сезонът на нашето недоволство.“

Въпреки че завърши криминалистика, Хийт беше взела достатъчно курсове, докато следваше литература и театрално изкуство, за да познава класиците.