Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Прати Фелър да обиколи тълпата — каза тя на Роули. — Може някой да е видял нещо.

Роули записа нещо в тефтера си и посочи към околните сгради с писеца на химикалката.

— Прозорците. Може някой да е гледал.

Хийт кимна одобрително.

— Нека Раймър да се заеме, кажи му да вземе и Хайнзбърг.

Следовател Шарън Хайнзбърг не се числеше сред любимците на Ники. Беше мързелива и обикновено вършеше не повече от санитарния минимум, така че тя й възлагаше незначителни задачи. В случая обаче ставаше дума за убийство при Линкълн сентър. Скоро щяха да го обсъждат по всички новинарски емисии, а началниците от „Полис плаза“ 1 щяха да започнат да настояват за отговори, по възможност вчера. Което означаваше, че трябва да разчита на всички.

— Роулз — каза Хийт и посочи към нарастващата тълпа, която напираше надолу по стълбите под Искрящата поляна. — Отцепи района, трябва да удържим хората. И прегледай камерите наоколо, някоя може да е хванала убиеца.

— Веднага — каза Роули и се отдалечи, а секунди след това Хийт го чу да дава нареждания на униформените полицаи, преди да се заеме с нарежданията й.

Също като Мигел Очоа, Шон Роули беше човек, на когото би поверила живота си. Беше отдаден на работата си на 110 % и тя можеше да разчита на него да изпълни молбата й, каквато и да е тя, влагайки всичко, на което е способен.

След няколко минути Очоа се върна заедно с група хора, понесли стоманени рамки със сгънати навътре крака. Те влязоха в басейна и за минути издигнаха платформите, като направиха мост между площада, бронзовата скулптура и трупа.

След още няколко минути патоанатомът пресече моста с лекарска чанта в ръка. В края на платформата работниците от „Джулиард“ бяха направили стъпала. Хийт и Руук стигнаха до тях за секунди и настигнаха Лорън точно преди да се изкачи.

— Намери ни нещо полезно, Лор — каза Хийт.

Пари не се обърна, но вдигна ръка, за да потвърди, че я е чула.

— Знаеш, че ще намеря.

Хийт закрачи нагоре-надолу по платформата, доколкото й беше възможно. Температурата се беше покачила с още няколко градуса и тя прокара длан по челото си, за да избърше насъбралата се пот. Обзе я нетърпение.

— Откри ли нещо, Лорън?

Пари рязко се обърна.

— Дай ми поне една минута, де!

Хийт скръсти ръце и наведе глава.

— Съжалявам.

Пари се върна към работата си.

— Лежи така, сякаш е паднал от небето. Със сигурност има рана на тила. Ако трябва да налучквам, ще кажа, че вероятно е резултат от пиянски запой, но не мога да ти кажа повече, преди да го просна на масата ми.

Пари погледна Хийт в очите, но този единствен поглед й каза много. И двете не можеха да си обяснят как мъртвият се е озовал в басейна „Пол Милстийн“, точно върху бронзовата статуя на Хенри Мур.

Зад тях изникна Очоа с тефтерче в ръка.

— Откри ли нещо? — попита го Хийт.

— Студент от Нюйоркския университет е съобщил, че съквартирантът му е изчезнал. Метър и седемдесет и седем, строен, тъмнокос, кореец. Описанието се връзва. — Той посочи нагоре. — Запознайте се с Джун Чин.

Всички замлъкнаха за миг и Ники тежко въздъхна. После погледна към трупа върху скулптурата.

„Какви си ги вършел, Джун, и как попадна там горе, по дяволите?“

— Е? — попита Хийт, когато патоанатом Пари слезе по импровизираното стълбище.

Лорън изкриви лице и свали латексовите си ръкавици. Много държеше на местопрестъплението да не попада нищо отвън и беше изключително взискателна. Ники беше чувала тази фраза милион пъти: „Не бива по нас да попада ДНК от местопрестъплението, нито наша ДНК да попада на местопрестъплението. Сменям си ръкавиците толкова често, колкото се налага.“

Лорън затвори папката и я пъхна в чантата си.

— Ами, нищо. Разположението му не ми позволява да видя или преценя кой знае какво. Щом проуча по-отблизо, ще знам повече.

— Нищо ли няма да ми кажеш? Причина за смъртта, час на смъртта, поне приблизително?

— Доколкото виждам, и имай предвид, че това не е официално заключение, може би става дума за дебелашка сега, която се е объркала катастрофално.

— Това обаче не обяснява как се е намерил върху статуята — каза Руук. — Сигурно е бил убит другаде и са го пренесли тук.

— Защо им е било? — зачуди се Хийт. — Ако убиеш някого, защо ще си направиш труда да покачиш тялото върху скулптура насред басейн? Първо, някой може да види, прекалено рисковано е.

— И второ — добави Руук, — това е адски трудно. Мисля, че дори двама-трима мъже не биха могли да нагласят труп в това положение без чужда помощ.