Ричард Касъл - Разбиваща жега

Двамата спряха на върха на стълбището, което се спускаше до нивото на площада. Долу стояха Очоа и Роули, един до друг, вперили поглед към другия край на басейна, на Северния площад. Изведнъж Руук ахна и посочи с пръст.

— О!

Хийт повдигна вежди и кимна. Ето го и трупа, проснат върху бронзовата статуя в средата на огледалната водна повърхност.

— Хенри Мур — каза Руук, докато се взираха надолу.

Хийт вече беше започнала да описва картината пред тях, но остави химикалката и се вторачи в него.

— Жертвата ли? Знаеш ли коя е?

Руук се засмя.

— Не, Хенри Мур е скулпторът. Абстрактна човешка фигура, по-точно женска. Майка и дете, приведени. — Той посочи към статуята във водата. — Забележи кухите пространства, като обли хълмове са. Прекрасно, нали?

— Ако не броиш трупа — отвърна Хийт.

— А, вярно. Добрият стар господин Милстийн едва ли би останал много доволен.

— Да, едва ли — каза тя.

Двамата вече бяха слезли по стълбите и крачеха по тротоара. До басейна стоеше Роули, извадил тефтерчето си, и вече обръщаше нова страница. Втренчен в скулптурата, Очоа потри брадичка.

— Някакви идеи как се е озовал там? — Попита Хийт, щом застана до него.

— Според мен някой, вероятно повече от един някой, е преджапал през басейна, успял е да се покачи върху статуята и внимателно го е наместил отгоре й.

Тримата полицаи едновременно обърнаха гръб на водата и зърнаха Руук. Очоа вирна мачовски брадичка, за да го поздрави. Роули реагира по-приятелски.

— Здрасти, Руук — каза той.

Руук потри доволно ръце, като дете в очакване на мелба.

— Сякаш е част от статуята, нали? Удивително. Никак не е било лесно да издърпат труп там горе.

— Имаш право — каза Очоа. — Още се чудим как са успели. Това е като номер на Худини.

Руук пристъпи към басейна и протегна ръка, сякаш очакваше между него и водата да има някаква невидима бариера.

— Боя се, че не съм съгласен с теб, Мигел. Худини е бил майстор по измъкването, при това изключителен. — Той отдръпна ръка. — Знаеш ли, че в началото прякорът му е бил „Хари Худини Белезницата“, защото се е измъквал от полицейски белезници? Интересен факт. Тук обаче, приятелю мой, не е имало бягство. Фокус — да, не ме разбирай погрешно, но при този въпросът е как нашият Джон Доу се е озовал върху статуята.

Хийт за малко да се ухили. Когато говореше за фокуси, Джеймисън Руук се превръщаше в спортен коментатор по време на Супер боул. Тя вече усещаше, че сам се е замаял.

Руук застана толкова близо до нея, че тя усети топлия му дъх на врата си, и двамата насочиха погледи към трупа върху наклонената фигура, дело на Хенри Мур.

— Знаем ли на каква възраст е?

Роули заслони очи с ръка.

— Трудно е да се прецени оттук — отговори той, но след това двамата с Очоа продължиха в един глас: — Вероятно е колежанин.

Двамата мъже бяха партньори от почти десет години и, също като дългогодишна брачна двойка, си довършваха изреченията и сякаш си четяха мислите. Хийт и Руук също бяха така — познаваха се толкова добре, че усетът им за това какво мисли и чувства другият им беше като втора природа. Дали щяха да го загубят след няколко месеца далеч един от друг?

— Не съм много сигурен как Пари ще успее да направи предварителния преглед — каза Очоа и погледна към другия край на езерото. — Ще преджапа до статуята, но едва ли ще успее да се изкачи по скулптурата.

Лорън Пари, патоанатом и най-добра приятелка на Ники, щеше да пристигне на местопрестъплението всеки момент.

Хийт се загледа във водата, а после — в приведената фигура.

— Трябва да я качим там.

Но как? Не можеха да ходят по вода. Огледа се наоколо и в главата й се зароди идея.

— „Джулиард“ — каза накрая тя и тримата мъже я погледнаха.

— Какво за него? — попита Руук.

— Студентите дават представления, понякога навън.

Очите на съпруга й се разшириха.

— Което значи, че използват…

— Платформи — довършиха двамата в унисон.

За миг Хийт усети надежда, че предстоящата раздяла няма да се отрази на разбирателството им. Хората твърдяха, че при отсъствие сърцето се привързва повече. Тя предрече, че в техния случай двамата щяха да станат и по-силни.

— Оуч, намери някой от „Джулиард“. Ще инсталираме платформа, за да можем да се доберем до тялото.

— Дадено, капитане — кимна Очоа и закрачи право към училището по театрални изкуства от едната страна на площада.

Хийт огледа района — на ливадата, стълбите и ниско долу вече се събираха хора. Дали и убиецът беше там и ги гледаше?