Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Да, може би – кимна Робин и го записа в бележника си. – Спомняш ли си на коя дата беше това?

– Ами... всъщност спомням си. Трудно е да забравиш деня, когато са те пуснали от затвора. Излязох в сряда, шестнайсети февруари миналата година, а татко ме повика да ида в Чизъл Хаус в съботата, така че... деветнайсети.

Робин си го отбеляза.

– Да си виждал или чувал нещо, което да намеква за друга жена?

– Стига де, ти беше в парламента. Видя колко малко имам вземане-даване с него. На мен ли точно би доверил, че кръшка?

– Казал ти е, че е виждал духа на Джако Кент да броди из имота нощем.

– Това беше друго. Тогава беше пиян и... угнетен. Не беше наред. Дрънкаше за възмездие свише... Не знам, може и връзка да е имал предвид. Току-виж след три съпруги е развил съвест.

– Мислех, че не е бил женен за майка ти.

Рафаел присви очи.

– Прощавай. За миг забравих, че съм копелето.

– О, недей така – рече кротко Робин, – знаеш, че нямах предвид такова нещо.

– Добре де, извинявай – промърмори той. – Раздадох го докачлив. Такъв става човек, когато родител го изключи от завещанието си.

Робин си спомни коментара на Страйк за наследството: И е за парите, и не е, а като ехо на мислите й Рафаел каза:

– Не е за парите, макар Бог да е свидетел, че наистина са ми нужни. Безработен съм, а надали Хенри Дръмънд би ми дал препоръка, нали? Отгоре на всичко майка ми е решила да се засели за постоянно в Италия, говори за продажба на лондонския апартамент, така че скоро ще съм и бездомен. Накрая току-виж – процеди горчиво той – съм свършил като конярче на Кинвара. Никой не ще да работи за нея и никой не ще да вземе мен... И все пак не опира само до парите. Когато си изключен от завещание... ами... самата дума „изключен“ казва всичко. Последното изявление на покойник към семейството му и аз изобщо не съм споменат. Ето че сега проклетият Торкил ме съветва да се омета в Сиена с майка ми, та да съм започнел на чисто. Нещастник – изрече Рафаел с опасно изражение.

– Там ли живее майка ти? В Сиена?

– Да. Новото й завоевание е италиански граф и повярвай ми, последното, което той би искал, е двайсет и девет годишният й син да се нанесе при тях. Не дава признаци, че се кани да се ожени за нея, и тя започва да се тревожи за старините си, та оттам й дойде идеята да продаде апартамента тук. Вече е попреминала, за да приложи номера, който е изпълнила на баща ми.

– За какво говориш?

– Забременяла е умишлено. Не бъди толкова шокирана. Майка ми никога не ме е опазвала от житейската реалност. Разправи ми историята още преди години. Аз съм неспечелил хазартен залог. Надявала се той да се ожени за нея, когато забременяла, но както ти изтъкна преди малко...

– Вече се извиних – каза Робин. – Искрено съжалявам. Показах се безчувствена и... глупава.

Тя очакваше Рафаел да я прати по дяволите, но вместо това той промълви тихо:

– Ето на, ти си мила. Тогава, в офиса, поведението ти не беше от край до край преструвка, нали?

– Не знам – каза Робин. – Вероятно не.

Като усети, че краката му се преместиха под масата, тя леко се отдръпна назад.

– Какво представлява съпругът ти? – попита Рафаел.

– Не знам как да го опиша.

– В „Кристис“ ли работи?

– Не – отговори Робин, – счетоводител е.

– Божичко – възкликна Рафаел отвратен. – По такива ли си падаш?

– Не беше счетоводител, когато се запознах с него. Може ли да се върнем на обаждането на баща ти сутринта, когато е умрял?

– Щом искаш – отвърна Рафаел, – но лично аз бих предпочел да говорим за теб.

– Защо не ми кажеш какво се случи в онази сутрин, а после може да ме питаш каквото желаеш? – предложи Робин.

По лицето на Рафаел пробяга усмивка. Той пийна бира и заговори:

– Татко ми се обади. Каза, че Кинвара се канела да направи нещо глупаво, и ми поръча да ида право в Улстоун и да спра това. Да знаеш, че попитах защо аз трябва да го свърша.

– Не ни го каза в Чизъл Хаус – отбеляза Робин, като направи справка с бележките си.

– Естествено, че не, защото другите бяха там. Татко отвърна, че не искал да моли Изи. Изказа се доста грубо за нея по телефона. Беше гаден неблагодарник – заяви Рафаел. – Тя се съсипваше от работа за него, а сама видя как я третираше.

– Как по-точно грубо?

– Каза, че щяла да се разкрещи на Кинвара, да я разстрои и да влоши нещата. Намерил се кой да критикува. Но истината е, че той гледаше на мен като на по-издигнат прислужник, а Изи беше пълноправен член на семейството. Не му пречеше да си изцапам ръцете и голяма работа, че щях да ядосам жена му, като нахълтам в къщата й и я спра да...