Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Според теб баща ти се е притеснявал, че тя наистина ще го напусне и ще я отнесе със себе си, така ли?

– Предполагам, че да – отвърна Рафаел.

– Как ти прозвуча по телефона?

– Вече ти казах. Отпаднал, замаян. Мислех, че е махмурлук. След като чух, че се е самоубил... – Рафаел се поколеба. – Ами...

– Какво?

– Да ти кажа право, не ми излиза от главата, че последното, което татко е искал да ми каже в живота си, е било „тичай и се погрижи сестра ти да получи диамантите“. Думи, които да помниш навеки, а?

Като нямаше какво да отговори, Робин отпи от виното си, после попита тихо:

– Изи и Физи осъзнават ли, че огърлицата вече е на Кинвара?

Устните на Рафаел се извиха в неприятна усмивка.

– Знаят, че е така в юридическо отношение, но ето кое е истински смешното: те си мислят, че тя ще им я предаде. След всичко, което са говорили за нея, след като с години са я наричали златотърсачка, одумвали са я при всеки удобен случай, не могат да схванат, че тя няма ей тъй да връчи огърлицата на Физи за Флопси... по дяволите... Флорънс... защото (той изтъни гласа си в имитация на жена от висшата класа): „Мила, дори Дрънкало номер две не би паднала дотам. Огърлицата принадлежи на семейството, ще осъзнае, че няма как да я продаде“. Куршуми биха отскочили от тяхната самомнителност. Въобразяват си, че действа природен закон, според който Чизъл получават всичко, а по-нисшите създания се съобразяват с тях.

– Откъде Хенри Дръмънд е знаел, че ще се опиташ да спреш Кинвара да продаде огърлицата? Казал е на Корморан, че си отишъл в Чизъл Хаус с благороден мотив.

Рафаел изсумтя.

– Разчуло се е значи. Ами очевидно Кинвара е оставила съобщение на Хенри в деня преди смъртта на татко с въпрос къде може да получи оценка на огърлицата.

– Затова ли е звънял на баща ти онази сутрин?

– Точно така. Да го предупреди какво е намислила.

– Защо не си казал на полицията всичко това?

– Защото веднъж щом останалите научат, че тя възнамерява да я продаде, ще настане чудо на чудесата. Ще се разрази нечуван скандал, роднините ми ще хукнат по адвокати и ще очакват да се присъединя към тях, за да извадим душата на Кинвара. Междувременно аз съм третиран като втора категория човек, проклет куриер, дето вози стари картини до Дръмънд в Лондон да чуе колко ще получи татко за тях. Да не би да видях и пени от тези пари? Нямам намерение да ме забъркат в голямата разправия на тема огърлицата, не ща да участвам в тяхната игра. Трябваше да кажа на татко да не ме закача за това, когато се обади, но той никак не звучеше добре и може би ми стана малко мъчно за него. А това само доказва, че те са прави, аз не съм истински проклет Чизъл.

До този момент вече му беше свършил дъхът. В ресторанта бяха влезли още две двойки. Робин наблюдаваше в огледалото как една издокарана блондинка хвърли продължителен поглед на Рафаел, докато се настаняваха с червендалестия й твърде пълен партньор.

– И тъй, защо напусна Матю? – поинтересува се Рафаел.

– Изневеряваше – отвърна Робин. Нямаше енергия да лъже.

– С кого?

Тя остана с впечатление, че той се опитва да възстанови баланса на силите. Колкото и много гняв и презрение да бе демонстрирал в избухването си срещу семейството, тя беше доловила и оскърблението.

– С негова приятелка от университета – отговори Робин.

– Ти как разбра?

– От диамантената обица в леглото ни.

– Сериозно?

– Сериозно – потвърди Робин.

Заля я вълна на депресия и умора при мисълта да измине целия път обратно до твърдото канапе в Уембли. Още не се бе обадила на родителите си да им съобщи за случилото се.

– При нормални обстоятелства – заговори Рафаел – щях да тръгна да те свалям. Не точно сега. Не тази вечер. Но след няколко седмици, да речем... Бедата е, че те гледам – вдигна показалец той и посочи първо нея, а после въображаема фигура зад гърба й – и виждам еднокракия ти шеф да стърчи зад теб.

– Има ли някаква конкретна причина да уточняваш за него, че е еднокрак?

Рафаел се ухили.

– Как се хвърли да го браниш само.

– Не, аз...

– Спокойно, Изи също го харесва.

– Аз никога...

– Ето че взе и да се оправдаваш.

– О, за бога – почти се разсмя Робин, а Рафаел се усмихна.

– Ще си поръчам още една бира. Пий го това вино – посочи той чашата, която още беше две трети пълна.

Когато му донесоха втора бутилка, той подхвърли със злобна усмивка:

– Изи открай време я влекат грубовати типове. Забеляза ли многозначителния поглед от Физи към Изи, когато се спомена името на Джими Найт?