Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Забелязах го, да – отвърна Робин. – Какво означаваше?

– Осемнайсетият рожден ден на Фреди – подсмихна се Рафаел. – Джими се появил непоканен с двама приятели и Изи... как да го кажа деликатно... изгубила нещо в компанията му.

– О – възкликна смаяна Робин.

– Била пияна до несвяст. Това твърди семейната легенда. Аз не присъствах. Твърде малък бях. Физи останала толкова стъписана, че сестра й е могла да преспи с дърводелеца на имението, че сега го смята за надарен с някакъв свръхестествен демоничен сексапил. Ето защо смята, че Кинвара е била донякъде на негова страна, когато се е появил да иска пари.

– Какво? – изрече рязко Робин и отново грабна бележника си, който се бе затворил.

– Не се вълнувай толкова – предупреди я Рафаел. – Все така не знам за какво той е изнудвал татко. Никога не съм знаел. Нали не съм пълноправен член на семейството, не може да ми се има доверие. Кинвара ви го каза в Чизъл Хаус, не помниш ли? Била сама у дома при първото идване на Джими. Татко отново закъснял в Лондон. От онова, което сглобих, в началото, когато тя и татко го обсъждали, тя се застъпила за Джими. Физи го отдава изцяло на сексапила на Джими. Според теб притежава ли такъв?

– Някои хора биха казали, че да – безразлично подхвърли Робин, докато си водеше бележки. – Кинвара е смятала, че баща ви е трябвало да плати на Джими парите му, така ли?

– Доколкото схванах – поясни Рафаел, – Джими не го е представил като изнудване при първото си идване. Тя решила, че искането му е основателно, и настоявала да му се даде нещо.

– Кога е било това, знаеш ли?

– Нямам представа – поклати глава Рафаел. – Мисля, че по това време съм бил в затвора. Имах си по-големи тревоги... Познай – за втори път я прикани той – колко пъти някой от тях ме попита как е било в затвора.

– Не знам – предпазливо отвърна Робин.

– Физи: никога. Татко: никога...

– Каза, че Изи те е посещавала.

– Да – призна той и вдигна бутилката в един вид тост за сестра си. – Да, тя дойде, Бог да я благослови. Добрият стар Торкс подхвърли няколко шеги как не било разумно да се навеждаш под душа. Изказах предположение – добави Рафаел със злорада усмивка, – че сигурно е наясно с тези неща, при положение как старият му приятел Кристофър пуска ръце на младите мъже в офиса си. Явно са много скандализирани, когато го върши някой едър космат затворник, но при възпитаниците на частни училища се приема само като безобидно палуване.

Той погледна Робин.

– Предполагам, че вече знаеш защо татко тормозеше онзи нещастник Аамир?

Тя кимна.

– Което Кинвара прие като мотив за убийство – отбеляза Рафаел с презрителна гримаса. – Дай им да измислят небивалици, проектирани от собствената им позиция. Според Кинвара Аамир е убил татко, защото е бил жесток към него в стая, пълна с хора. Да беше чула с какви обиди той засипваше самата Кинвара към края. Физи смята, че може да го е извършил Джими Найт, защото е бил ядосан за парите. Тя самата е бясна за изчезналите семейни пари, но не може да го каже гласно, защото мъжът й е виновен за загубата на половината от тях. Изи е убедена, че Кинвара е убила татко, защото се усещала необичана, заобикаляна при решенията и заменяема. От друга страна, татко никога не благодари на Изи за нищо, което вършеше за него, и не му мигна окото, когато тя каза, че напуска. Схващаш ли картината? На никого от тях не му стига куража да си признае, че му е идвало на моменти да убие татко, така че го проектират върху друг. И тъкмо по тази причина – посочи Рафаел – всичките не отронват и дума за Герайнт Уин. Той се ползва от двойна защита, защото свети Фреди е замесен в голямата вражда със семейство Уин. Пред очите им е как той е човекът с реалния мотив, но не е редно да го споменават.

– Ами давай, спомени го ти тогава – насърчи го Робин, готова да записва.

– Не, забрави – отвърна Рафаел. – Не биваше да отварям дума...

– Ти нищо не казваш случайно, Раф. Хайде, изплюй камъчето.

Той се засмя.

– Опитвам се да престана да вгорчавам живота на хора, които не го заслужават. Част от мащабния ми проект за изкупление.

– Кой не го заслужава?

– Франческа, момиченцето, което аз... сещаш се... в галерията. Тя е тази, която ме светна. Научила го от по-голямата си сестра Верити.

– Верити – повтори Робин.

С недоспалия си мозък се помъчи да си припомни къде бе чувала това име. То много напомняше „Вениша“, разбира се... и тогава се сети.

– Чакай – намръщи се срещу него в опит да се концентрира. – Имало е една Верити в отбора по фехтовка с Фреди и Рианон Уин.