Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Отлично! – възкликна Страйк, ободрен от перспективата за действие, и отиде до външния кабинет да извика Гугъл мапс на компютъра на Робин. – Добре, ще се наложи да пътуваме с преспиване. Интервю с Теган, после отскачане до Стеда Котидж, когато се стъмни.

– Корморан, ти сериозен ли си за това? – попита Робин. – Наистина ли искаш да копаем в долчинката?

– Прозвуча като стихче от детска песничка – отбеляза разсеяно Страйк, докато проучваше второстепенните пътища на монитора. – Слушай, не вярвам да има нещо там. Всъщност от вчера насам съм уверен, че няма.

– Какво се случи вчера?

– Дойде ми идея. Ще ти я кажа, като се видим. Слушай, обещах на Били, че ще установя истината за неговото удушено дете. Няма друг начин да бъда напълно сигурен, освен да се разкопае. Но ако си гнусливо настроена, можеш да останеш в колата.

– Ами Кинвара? Ще бъдем на нейна земя.

– Надали ще изровим нещо от значение. Целият този терен е напълно запуснат. Ще повикам Баркли да се срещнем там след мръкване. Няма да съм особено ефективен като копач. Матю ще се съгласи ли да отсъстваш и през нощта в събота?

– Няма проблем – отвърна Робин със странен тон, който накара Страйк да заподозре, че мъжът й никак няма да е доволен.

– А ти съгласна ли си да караш ленд роувъра?

– Ъъ... има ли начин да идем с твоето беемве?

– Предпочитам да не карам беемвето по онази обрасла с бурени пътека. Да не би на ленд роувъра да му има нещо?

– Не – побърза да каже Робин. – Всичко е наред, ще вземем ленд роувъра.

– Чудесно. Как е Шмекера?

– В приемния си кабинет е. Някакви новини за Аамир?

– Пратил съм Анди да издири сестрата, с която е в добри отношения.

– А ти с какво се занимаваш?

– Чета уебсайта на Реална социалистическа партия.

– Защо?

– Джими издава твърде много в блог постовете си. Места, където е бил, и неща, които е видял. Съгласна ли си да поемеш Шмекера до петък?

– Всъщност се канех да попитам дали мога да взема два дни отпуск, за да си свърша нещо лично – отвърна Робин.

– О... – промълви изненадан Страйк.

– Имам една-две назначени срещи, които предпочитам да не пропускам – допълни Робин.

За Страйк не бе удобно да му се налага лично да поеме наблюдението над Шмекера отчасти заради неспиращата болка в крака, но най-вече защото нямаше търпение да продължи да издирва потвърждение на теорията си по случая „Чизъл“. А и това бе много кратко предизвестие за два дни отпуск. От друга страна, Робин бе показала готовност да жертва уикенда си, за да гони вятъра в долчинката.

– Добре. Всичко наред ли е?

– Да, благодаря. Ще те уведомя, ако има нещо интересно около Шмекера. А иначе, вероятно е най-добре да тръгнем от Лондон около единайсет часа в събота.

– Пак ли ще се видим на Барънс Корт?

– Ще възразиш ли да дойдеш при метростанцията на стадион „Уембли“? Ще ми е по-лесно, защото ще съм наблизо през нощта в петък.

Това също беше неудобство: два пъти по-дълго пътуване за Страйк, което включваше смяна на линиите на метрото.

– Да, добре – отвърна отново той.

След като Робин затвори, той остана още малко на нейния стол, замислен за разговора им.

Тя съвсем преднамерено си бе замълчала за естеството на срещите, които бяха толкова важни, че не искаше да ги пропусне. Спомни си колко извънредно ядосан бе звучал Матю на фона на разговорите им с Робин, когато я бе търсил, за да обсъждат тяхната натоварена, нестабилна и често опасна работа. Два пъти бе показала силно притеснение при идеята да копаят в твърдата земя на дъното на долчинката, а сега пък искаше да кара беемвето вместо подобния на танк ленд роувър.

Почти беше забравил подозренията си отпреди два месеца, че Робин може да се опитва да забременее. В съзнанието му изплува картината на издутия корем на Шарлот зад масата в ресторанта. Робин не бе жена, способна да изостави детето си в мига, щом напуснеше утробата й. Ако Робин беше бременна...

Макар обикновено да беше логичен и методичен и съзнаваше с част от себе си, че теоретизира върху оскъдни данни, Страйк все пак видя във въображението си Матю, бъдещия баща, да слуша напрегнатата молба на Робин за отпуск, та да иде на видеозон и медицински преглед, и да й жестикулира сърдито, че е дошло време да спре работа, да се пощади и да полага грижи за себе си.

Страйк се върна към блога на Джими Найт, но му отне по-дълго време от обичайното да дисциплинира и подчини разтревожения си ум.

„О, на мен можеш да кажеш. Такива добри приятели сме... “