Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Матю се опита да й позвъни два пъти този ден. Тя не вдигна и той не остави съобщение. Налагаше се скоро да се свърже с бракоразводен адвокат, а това щеше да й струва пари, които нямаше, но приоритетът й сега бе да си намери място за живеене и да продължи да влага обичайния брой часове в случая „Чизъл“, защото, ако Страйк останеше с чувството, че не поема своя дял работа, това би поставило в опасност единствената част от живота й, която имаше някаква стойност сега.

Напусна университета. Сега напускаш брака ни. Напусна дори психотерапевтката си. Ти си просто едно водорасло.

Снимките на мрачни стаи в неизвестни апартаменти заплуваха пред очите й, щом си представи Матю и Сара в масивното махагоново легло, купено от свекъра й, а когато това се случи, вътрешностите на Робин сякаш се превърнаха в течно олово, а самоконтролът й заплашваше да се стопи. Прииска й се да се обади на Матю и да му се разкрещи, но не го направи, защото отказваше да бъде онова, в което той искаше да я превърне – ирационална и неадекватна жена, просто едно водорасло.

Така или иначе имаше новини, които трябваше да сподели със Страйк, щом той приключеше интервюто си с Били. Рафаел Чизъл бе отговорил на повикването й в единайсет тази сутрин и след началната студенина се съгласи да говори с нея, но само на място, избрано от него. Час по-късно й се обади Теган Бутчър, на която не й бе нужно особено убеждаване да приеме интервю. Нищо че остана малко разочарована, задето ще разговаря със съдружничката на Страйк, а не със самия прочут детектив.

Робин копира адреса на стая в Пътни ( живееща в дома хазайка, вегетарианско домакинство, трябва да харесвате котки ), погледна колко е часът и реши да се преоблече в единствената рокля, която си бе взела от Албъри Стрийт и която висеше изгладена и готова върху кухненската врата на Ванеса. Щеше да й отнеме повече от час да се добере от Уембли до ресторанта на Олд Бромптън Роуд, където се бяха разбрали да се срещнат с Рафаел, а тя се опасяваше, че й е нужно повече време от обичайното да си придаде добър вид.

Лицето, което я гледаше от огледалото в банята на Ванеса, беше бяло с подпухнали от безсъние очи. Робин още се опитваше да заличи сенките с грим, когато телефонът й иззвъня.

– Здравей, Корморан – каза и превключи на високоговорител. – Видя ли се с Били?

Разказът му за интервюто с Били отне десет минути, през което време Робин довърши грима си, среса си косата и си облече роклята.

– Знаеш ли – каза в заключение Страйк, – започвам да се чудя дали да не сторим онова, което Били поначало искаше от нас: да копаем.

– Мм... – рече Робин, а после: – Чакай... какво? Искаш да кажеш, в буквалния смисъл?

– Може и дотам да се стигне – отвърна Страйк.

За пръв път през деня личните грижи на Робин бяха изцяло изместени от нещо друго, нещо чудовищно. Трупът на Джаспър Чизъл бе първият, видян от нея извън примиряващия контекст на болница или погребална зала. Но дори споменът за увитата, подобна на ряпа, глава с тъмната й зейнала кухина вместо уста бледнееше пред перспективата за пръст и червеи, изгнило одеяло и разлагащи се детски кости.

– Корморан, ако наистина мислиш, че в долчинката има заровено дете, редно е да съобщим на полицията.

– Точно така бих постъпил, ако психиатрите на Били гарантираха за думите му, но те не го направиха. Проведох дълъг разговор с тях след интервюто. Не могат да твърдят сто процента, че удушаването на детето не се е случило, но не го вярват.

– Смятат, че той си измисля?

– Не в нормалния смисъл. Предполагат, че е делюзия или че просто си е обяснил погрешно нещо, което е видял като съвсем малък, може би дори по телевизията. Съчетава се с общите му симптоми. Аз самият мисля, че надали има нещо там, но би било добре да се знае със сигурност. А как беше твоят ден? Някакви новини?

– Какво? – изрече Робин вцепенено. – О... да. Ще се видя с Рафаел на по питие в седем часа.

– Браво на теб – похвали я Страйк. – Къде?

– В някакво заведение на име „Нам“ нещо си... „Нам Лонг Льо Шейкър“.

– Онова в Челси? Бил съм там отдавна – каза Страйк. – Не беше най-хубавата вечер, която съм прекарвал.

– Теган Бутчър също се обади. Тя ти е голям фен, както съдя.

– Само това му липсва на случая ни, още един побъркан свидетел.

– Шегата ти е безвкусна – опита се Робин да прозвучи развеселено. – Тя живее с майка си в Улстоун и работи на бара на хиподрума „Нюбъри“. Каза, че не иска да се види с нас в селото, майка й нямало да одобри, че говори с нас, та попита дали не можем да идем при нея на хиподрума.