Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Мисля, че ръката я боли – каза майката на булката на бащата на младоженеца.

„Друг път – рече си фотографът с известно хладно злорадство. – Скарали са се в колата.“

Двойката бе изглеждала щастлива под дъжда от конфети на излизане от църквата, но щом пристигнаха пред извънградския хотел, вече бяха с каменните изражения на хора, едва сдържащи гнева си.

– Ще мине. Трябва й едно питие – каза утешително Джефри. – Иди й прави компания, Мат.

Мат вече бе тръгнал подир младоженката и я настигаше без усилие, докато тя пристъпваше през тревата на високите си токове. Други гости ги следваха, тревнозелените шифонени рокли на шаферките се издуваха от топлия ветрец.

– Робин, трябва да говорим.

– Ами говори тогава.

– Изчакай за минута.

– Ако спра, цялото семейство ще ни връхлети отзад.

Матю погледна зад себе си. Тя беше права.

– Робин...

– Не ми пипай ръката!

Раната й пулсираше в горещината. Робин искаше да намери сака със солидната гумена предпазна шина, но той бе извън достъп в младоженския апартамент, където и да се намираше това чудо.

Множеството от гости, застанало в сянката на хотела, вече се различаваше по-ясно. Жените се открояваха с шапките си. Сю, лелята на Матю, бе с електриковосиня с форма на колело от каруца. Върху главата на Джени, зълвата на Робин, се мъдреше смайващо творение от жълти пера. Мъжете се сливаха в еднотипните си тъмни костюми. От това разстояние бе невъзможно да се види дали Корморан Страйк беше сред тях.

– Поспри все пак, ако обичаш.

Робин остана на място.

– Просто бях шокиран да го видя, това е – подхвана предпазливо Матю.

– Да не си мислиш, че аз очаквах да го зърна как нахълтва посред службата и събаря цветята? – парира го Робин.

Матю би понесъл този отговор, ако не бе усмивката, която тя се мъчеше да потисне. Не бе забравил радостта, изписана по лицето й, когато бившият й шеф нахлу посред венчалната им церемония. Питаше се щеше ли да й прости някога, че отговори с „Да“ на въпроса на свещеника, вперила поглед в онзи едър грозник Корморан Страйк вместо в мъжа си. Сигурно всички присъстващи бяха забелязали как засия при появата му.

Близките им отново ги настигаха. Матю нежно улови Робин над лакътя с пръсти на сантиметри от порезната рана и я поведе напред. Тя тръгна с готовност, но той подозираше, че това е от нетърпението й да се приближи до Корморан Страйк.

– В колата ти казах, че ако искаш да се върнеш да работиш при него...

– ...значи съм кръгла идиотка – довърши Робин.

Мъжете, застанали по групички на терасата, вече бяха по-различими, но Робин никъде не зърваше Страйк. Висок мъж беше, би трябвало да изпъква дори сред братята и чичовците й, които до един бяха над метър и осемдесет. Вероятно си бе тръгнал веднага след службата, вместо да се качи на микробус до хотела. Кратката му поява бе просто знак на добра воля, нищо повече. Не беше дошъл да я вземе обратно на работа, просто да я поздрави с новия й живот.

– Слушай... – с повече топлота заговори Матю. Тя знаеше, че и той също е огледал гостите, установил е отсъствието на Страйк и е стигнал до същия извод.

– В колата се опитах само да кажа, че ти си решаваш как да постъпиш, Робин. Ако той те искаше... ако те иска обратно... това просто ме кара да се тревожа, за бога. Работата при него никак не беше безопасна, нали?

– Да – отвърна Робин с остри болки в раната от нож. – Не беше безопасна.

Тя се обърна към родителите си и останалите от семейната група и ги зачака да я настигнат. Сладостният мирис на гореща трева изпълваше ноздрите й, а слънцето напичаше непокритите й рамене.

– Искаш ли да идеш при леля Робин? – каза сестрата на Матю.

Малката Грейс послушно се вкопчи в пострадалата ръка на Робин и се овеси на нея, така че я принуди да изписка от болка.

– О, толкова съжалявам, Робин... Грейси, пусни...

– Шампанско! – провикна се Джефри. Обгърна раменете на Робин и я побутна към очакващото множество.

Мъжката тоалетна бе безукорно чиста и без всякаква миризма, както и бе очаквал Страйк от този луксозен извънградски хотел. Щеше му се да си бе донесъл халба бира в хладната и тиха кабинка, но това би подсилило впечатлението, че е безнадежден алкохолик, пуснат под гаранция от ареста, за да присъства на сватбата. И без това персоналът бе посрещнал уверението му, че е гост на приема на Кънлиф-Елакот, с едва прикрит скептицизъм.

Дори в читаво състояние Страйк имаше плашещо въздействие поради това, че бе едър, мургав, по природа смръщен и с боксьорски профил. Днес изглеждаше като току-що слязъл от ринга. Носът му беше счупен, морав и подут до степен, че бе удвоил размера си, двете му очи бяха насинени и подпухнали, а едното му ухо беше възпалено и с пресни черни шевове. Поне раната от нож на дланта му беше скрита под превръзка, но най-хубавият му костюм беше смачкан и с петно от вино след последното обличане. Най-доброто, което можеше да се каже за вида му, бе, че поне беше нацелил подхождащи обувки преди тръгването за Йоркшър.