Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

А и Матю във всички случаи много трепереше на репутацията и перспективите си, за да изостави всички цивилизовани норми. Една от последните мисли на Страйк, преди да заспи, бе как Робин успешно бе отбила атаката на Шакълуелския изкормвач и колкото и мрачна да бе, донесе му известно успокоение.

Детективът бе напълно наясно как състоянието на брака на младшата му съдружничка би трябвало да е най-малката му грижа, предвид че още не разполагаше с конкретна информация за клиентите, които плащаха на трима разследващи на пълен работен ден да открият факти за смъртта на баща им. И все пак, когато колоната най-сетне се размърда, мислите на Страйк продължаваха да се въртят около Робин и Матю, докато най-сетне не видя табелата към психиатричната клиника и с усилие се фокусира върху предстоящото интервю.

За разлика от гигантската правоъгълна призма от бетон и черно стъкло, където бе приет Джак няколко седмици по-рано, болницата, пред която Страйк паркира двайсет минути по-късно, имаше орнаментирани кулички и фронтони и прозорци във византийски стил с железни решетки на тях. По мнението на Страйк тя приличаше на незаконно отроче, пръкнало се от приказен дворец и готически затвор. Викториански зидар бе издялал думата „Санаториум“ в мръсната тухлена арка над двойната врата.

Вече закъснял с пет минути, Страйк отвори бързо вратата, не си направи труда да смени маратонките си с обувки, заключи беемвето, след което припряно и с накуцване изкачи мръсните предни стълби.

Озова се в студено фоайе с висок таван, прозорци като в църква и подозрителен полъх на гнило, едва отпъждан от миризмата на дезинфектант. Като откри номера на отделението, съобщен му по телефона, той пое по коридор вляво.

Слънчевата светлина, влизаща през прозорците с решетки, образуваше раирани петна върху белезникавите стени, върху които накриво бяха окачени картини, някои дело на бивши пациенти. Когато Страйк отмина серия от колажи с детайлни сцени от селскостопански двор, изпълнени с филц, станиол и прежда, от баня излезе тийнейджърка, подобна на скелет, придружавана от медицинска сестра. Като че нито една от двете не забеляза Страйк. Макар помръкналите очи на момичето да бяха насочени право към него, стори му се, че те всъщност са вперени навътре в нея към битка, която тя водеше далеч от реалния свят.

Страйк бе учуден да открие двойните врати на охраняваното отделение в дъното на коридора на партерния етаж. Заради някаква бегла асоциация със съпругата на Рочестър си го бе представял на последния етаж, скрито може би в някоя от куличките. Реалността бе съвсем прозаична: голям зелен звънец на стената, който Страйк натисна, и един фелдшер с яркочервена коса надникна през стъклено прозорче, а после се обърна да говори с някого зад себе си. Вратата се отвори и Страйк беше пуснат вътре.

В отделението имаше четири легла и общо пространство, където двама пациенти в цивилни дрехи играеха на дама – бяха беззъб старец и бледен младеж с превързана шия. В работна стая точно зад вратата имаше няколко души: санитар, две медицински сестри и двама лекари – мъж и жена. При влизането му всички се извърнаха да го погледнат. Едната от сестрите сръчка другата с лакът.

– Господин Страйк – обърна се към него мъжът лекар, нисък, с лисича външност и с акцент от района на Манчестър, – приятно ми е. Колин Хепуърт, разговаряхме по телефона. Това е колежката ми Камила Мухамад.

Страйк се ръкува с жената, която в тъмносиния си костюм с панталон му приличаше на полицайка.

– И двамата ще присъстваме на интервюто ви с Били – каза тя. – Току-що отиде до тоалетната. Много се вълнува, че отново ще ви види. Решихме да използваме една от стаите ни за разговор. Насам е.

Тя го поведе покрай работната зала, докато сестрите продължаваха да го зяпат любопитно, в малка стая с четири стола и бюро, прикрепено с болтове към пода. Стените бяха бледорозови и голи.

– Идеално – отсъди Страйк. Беше досущ като други стотина стаи за разпит, които бе използвал, докато беше към военната полиция. И там често бяха присъствали трети страни, обикновено адвокати.

– Нека ви кажа нещо набързо, преди да започнем – каза Камила Мухамад, като затвори вратата зад Страйк и колегата си, та сестрите да не чуват разговора им. – Не знам колко ви е известно за състоянието на Били.

– Брат му ми каза, че страда от шизоизно афективно разстройство.

– Точно така – потвърди тя. – Спрял е лекарствата си и се е докарал до тежък психотичен епизод, по време на който е дошъл при вас.