Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Изи погледна Страйк, за да провери какъв ефект са имали думите й. Той не каза нищо и тя продължи.

– Татко и Кинвара се караха предишната вечер на приема точно преди да дойда да си приказвам с теб и Чарли. Татко току-що ни беше съобщил, че е поканил Раф да иде при него другата сутрин в къщата на Ебъри Стрийт. Кинвара беше бясна. Попита татко защо не й го е казал, а той само се усмихна, което я ядоса още повече.

– И защо така?

– Защото тя мрази всички нас – каза Изи, правилно разгадала въпроса на Страйк. Дланите й бяха здраво преплетени, кокалчетата бяха побелели. – Винаги е ненавиждала всеки и всичко, с което трябва да се състезава за татковото внимание и обич, но особено силно ненавижда Раф, тъй като той много прилича на майка си, а Кинвара продължи да се притеснява по повод Орнела, защото тя все още е с великолепна външност. Също така Кинвара не понася факта, че Раф е момче. Винаги се е бояла, че той ще замени Фреди и евентуално ще бъде върнат в завещанието. Кинвара се омъжи за татко заради парите му. Никога не го е обичала.

– Като казваш „да бъде върнат“...

– Татко изключи Раф от завещанието си, когато той прегази... когато направи онова с колата. Кинвара стоеше зад това решение, естествено, тя настояваше татко да няма нищо общо повече с Раф. Та така, онази вечер в Ланкастър Хаус татко ни каза, че е поканил Раф за следващия ден. Кинвара притихна, а няколко минути по-късно обяви, че си тръгва, и излезе. Твърди, че отишла на Ебъри Стрийт, написала на татко прощална бележка... Но ти си бил там, сигурно си я видял.

– Да – потвърди Страйк, – видях я.

– Та тя твърди, че написала бележката, стегнала си пътната чанта и после хванала влака обратно за Улстоун. От разпита на полицаите можеше да се съди как си мислят, че татко се е самоубил, защото тя го е напуснала, само че това е пълен абсурд. Бракът им не вървеше от цяла вечност. Той бе прозрял истинската й същност много месеци преди това. Дрънкаше врели-некипели и постоянно прибягваше към мелодрама, за да задържи интереса на татко. Уверявам те, ако татко научеше, че тя ще го напусне, би изпитал облекчение, не желание за самоубийство, но така или иначе не би приел сериозно бележката, защото щеше да му е ясно, че това са поредните й номера. Кинвара има девет коня и никакви доходи. Би се наложило със сила да бъде изтикана от Чизъл Хаус, както стана с Дрънкало номер едно... Говоря за третата съпруга на дядо – поясни Изи. – Мъжете Чизъл явно имат слабост към жени с големи гърди, дето отглеждат коне.

Зачервена под луничките си, Изи пое дъх и продължи:

– Аз мисля, че Кинвара е убила татко. Не мога да си го изхвърля от главата, не мога да се съсредоточа, за нищо друго не мога да мисля. Тя беше убедена, че има нещо между татко и Вениша, заподозря го от първия миг, щом зърна Вениша, а и това, че от „Сън“ душеха наоколо, я увери, че с право се тревожи. Вероятно е помислила как това, че татко приема обратно Раф, бележи подготовката му към промяна. Вярвам, че е стрила антидепресанти на прах, сипала ги е в портокаловия му сок, когато не е гледал към нея... Той винаги изпиваше чаша портокалов сок със ставането си, това му беше навик. После, като е бил вече сънлив и не е могъл да се бори с нея, му е надянала торбичката на главата, а едва след като го е убила, е написала бележката, та да изкара как тя е била тази, която е щяла да поиска развод. След извършеното се е изнизала от къщата, прибрала се е в Улстоун и твърди, че е била там, когато татко е умрял.

Останала без дъх, Изи опипа кръстчето на врата си и взе нервно да си играе с него, като чакаше реакцията на Страйк с изражение, което бе едновременно притеснено и войнствено.

Страйк няколко пъти си бе имал работа със самоубийства в армията и знаеше, че оцелелите са връхлитани с особено остра скръб, у тях се отваряше отровна рана, по-болезнена, отколкото у онези, чиито близки бяха срещнали смъртта си от вражески куршум. Той може и да имаше своите съмнения във връзка с края на Чизъл, но не се канеше да ги сподели с дезориентираната и покрусена жена до него. Онова, което най-много го порази в гневния монолог на Изи, бе омразата, която тя очевидно изпитваше към мащехата си. Обвинението, запратено срещу Кинвара, никак не бе тривиално и Страйк се питаше кое бе убедило Изи, че намусената жена с детинско поведение, с която бе прекарал пет минути в колата, е способна дори да планира, камо ли да осъществи такава методична екзекуция.

– Полицията – проговори най-сетне той – няма как да не е проверила движението на Кинвара, Изи. В случаи като този брачният партньор е разследван преди всички останали.