Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Остана невъзмутима дори когато той отказа на поканата й да гледат заедно церемонията по откриването на олимпийските игри, защото вече се бе съгласил да прекара вечерта у Луси и Грег. Сестрата на Страйк все още не искаше да изпуска Джак от поглед и бе отклонила предложението на Страйк да го заведе през уикенда в Имперския военен музей, като вместо това го покани на вечеря у тях. Когато Страйк обясни на Лорелай как стоят нещата, личеше си надеждата й той да я помоли да го придружи, за да я запознае със семейството си. Заяви й съвсем искрено, че мотивът му да иде сам е да прекара възможно най-много време с племенника си, когото бе пренебрегвал, и Лорелай прие това обяснение добродушно, като само попита дали ще е свободен следващата вечер.

Докато таксито го откарваше от станцията „Бромли Саут“ към дома на Луси и Грег, Страйк се улови, че оглежда ситуацията с Лорелай, защото Луси винаги изискваше бюлетин за любовния му живот. Това бе една от причините да избягва семейни сбирки. Луси се тревожеше, че на възраст трийсет и осем години той още не е женен. Беше стигнала дотам, че при един конфузен случай покани на вечеря жена, за която си бе въобразила, че той ще хареса, което само му бе показало до каква степен сестра му е заблудена за неговите вкусове и потребности.

Таксито навлизаше все по-дълбоко в предградията на средната класа, а Страйк се озова лице в лице с неприятната истина, че готовността на Лорелай да приеме необвързаността на настоящите им отношения не произтича от подобно на неговото безразличие, а от отчаяние да го запази едва ли не при всякакви условия.

Докато гледаше през прозореца обширните къщи с двойни гаражи и спретнати морави, мислите му се отнесоха към Робин, звъняща му всеки ден, щом мъжът й излезеше, после към Шарлот, уловила го леко под ръка, докато слизаше по стълбището на Ланкастър Хаус с онези нейни боти на толкова високи и тънки токове. През тези десет и половина месеца бе удобно и приятно да има Лорелай в живота си с нейната нежност и липса на претенции, с еротичните й дарби и преструвките й, че не е влюбена в него. Би могъл да остави отношенията им да продължат, да си каже нищо незначещата фраза „да видим как ще потръгнат нещата“ или да се изправи пред факта, че просто бе отложил нещо, което трябваше да бъде сторено и че колкото по-дълго го протакаше, толкова повече бъркотия и болка щеше да причини.

Тези умозрения никак не допринесоха за подобряване на настроението му и когато таксито спря пред къщата с магнолия в предния двор и развълнувано потрепващи дантелени завеси, той изпита ирационално раздразнение към сестра си, сякаш всичко това бе по нейна вина.

Джак отвори входната врата, преди Страйк изобщо да е успял да почука. Предвид състоянието, в което Страйк го бе видял за последно, Джак изглеждаше забележително добре и детективът изпита смесица от удоволствие заради възстановяването му и яд, че не му бе позволено да изведе племенника си, вместо да предприема това дълго и неудобно пътуване до Бромли.

Ала възторгът на Джак при появата на Страйк, нетърпеливите му въпроси за всичко, което Страйк си спомня от времето им заедно в болницата, защото той самият го бе прекарал в блажено безсъзнание, бяха трогателни, както и упорството на Джак да седи до чичо си на вечерята и напълно да монополизира вниманието му. Очевидно Джак смяташе, че сега връзката им е много по-силна, след като и двамата посвоему бяха минали през тежкото изпитание на оперативна намеса. Искаше да знае толкова много подробности покрай ампутацията на Страйк, че Грег остави ножа и вилицата си и отбутна чинията си с отвратено изражение. Страйк още преди си бе създал мнение, че Джак, средното от трите момчета, бе най-малко любимият син на Грег. Изпита леко злорадо удоволствие да задоволи любопитството на Джак, особено като знаеше, че в обичайния случай Грег би прекъснал подобен разговор, но сега си налагаше неприсъща за него сдържаност поради неотдавнашното премеждие на момчето. Без да си дава сметка за спотаените настроения, Луси сияеше и не откъсваше поглед от Джак и Страйк. Изобщо не разпитва Страйк за личния му живот. Като че единственото й желание бе той да е добър и търпелив със сина й.

Чичото и племенникът станаха от масата в прекрасни отношения и Джак се настани до Страйк на канапето, за да гледат церемонията по откриването на олимпиадата, като не спираше да бъбри, докато очакваха началото на живото предаване, и покрай всичко друго изрази надежда, че ще има пушки, оръдия и войници.