Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Невинната забележка припомни на Страйк за Джаспър Чизъл и раздразнението му, предадено от Робин, задето британската военна мощ нямало да бъде прославена на този най-голям форум. Това накара Страйк да се запита дали Джими Найт седеше пред някой телевизор, готов да се присмее над наричаното от него „карнавал на капитализма“.

Грег подаде на Страйк бутилка „Хайнекен“.

– Започва! – възкликна развълнувано Луси.

Живото предаване стартира с обратно броене. Само след няколко секунди балон с цифра на него не се спука, както бе предвидено. „Само да не се изложим“, помисли си Страйк, забравил всичко друго в прилив на патриотична параноя.

Но в церемонията нямаше и намек за излагане и Страйк я изгледа цялата, като съвсем съзнателно пропусна последния си влак и прие предложението да спи на дивана и да закуси в събота сутринта със семейството.

– Агенцията добре ли върви? – осведоми се Грег, докато похапваха пържената закуска на Луси.

– Не е зле – отвърна Страйк.

Обикновено избягваше да обсъжда бизнеса си с Грег, на когото сякаш му се зловидеше успехът на Страйк. Зет му винаги бе оставял впечатлението, че се дразни от славната военна кариера на Страйк. Докато въвеждаше Грег в крак със структурата на бизнеса, правата и отговорностите на наетите на граждански договор служители, специалния статут на Робин като съдружник на заплата и потенциала за разширяване, Страйк долови не за пръв път едва прикриваната надежда на Грег, че има нещо, което шуреят му да е пропуснал или недогледал, бидейки твърде много войник, че да може да се ориентира лесно в цивилния делови свят.

– И каква е крайната цел все пак? – попита той, докато Джак седеше търпеливо край Страйк с надежда да си приказват още за армията. – Предполагам, че ще искаш да организираш бизнеса така, че да не ти се налага да излизаш на улицата, а да ръководиш служителите си от офиса.

– Не – отвърна Страйк. – Ако бях искал работа на бюро, щях да си остана в армията. Целта е да набера достатъчно на брой надеждни сътрудници, та да можем да понасяме сериозно работно натоварване и да изкарваме прилични пари. В краткосрочен план се стремя да натрупам достатъчно пари в банката, та да ни издържат през периодите на относително бездействие.

– Не ми се вижда особено амбициозно – коментира Грег. – При безплатната реклама, която получи покрай случая с Изкормвача...

– Без приказки за този случай сега – остро се обади Луси, застанала до тигана, и предупредителният й поглед запуши за малко устата на Грег, колкото Джак да се включи отново в разговора с въпрос за бойните учения.

Луси, която се наслаждаваше на всеки миг от гостуването на брат си, грееше от задоволство, когато го прегърна за довиждане след закуската.

– Съобщи ми кога ще мога да изведа Джак – поръча й той, а малкият му отправи възторжена усмивка.

– Непременно. Много ти благодаря, Стик. Никога няма да забравя какво...

– Нищо не съм направил – прекъсна я той и я потупа нежно по гърба. – Той сам се пребори. Кораво момче си ти, Джак. Благодаря за приятната вечер, Лус.

Страйк си каза, че си е тръгнал тъкмо навреме. Допуши цигарата си на гарата и като имаше да убие десет минути преди следващия влак до централен Лондон, се замисли как Грег се бе върнал по време на закуската към обичайното си заяждане със своя шурей, а въпросите на Луси за Робин, докато той обличаше сакото си, даваха признаци за желание да се осведоми по темата за връзките му с жените като цяло. Мислите му отново се насочиха унило към Лорелай и тогава мобилният му телефон зазвъня.

– Ало?

– Корморан ли е? – прозвуча изискан женски глас с непогрешимия изговор на висшата класа, който той не разпозна веднага.

– Да. Кой се обажда?

– Изи Чизъл – отвърна жената, сякаш страдаше от хрема.

– Изи! – повтори Страйк изненадан. – Ъъ... как си?

– О, държа се. Получихме фактурата ти.

– Ясно – каза Страйк и се почуди дали не се канеше да оспори сумата, а тя бе голяма.

– Много ще се радвам да ти платя веднага, ако си свободен... Възможно ли ти е да дойдеш да ме видиш? Днес, ако ти е удобно. Каква ти е програмата?

Страйк погледна часовника си. За пръв път от седмици нямаше какво да прави, освен да иде до дома на Лорелай за вечеря по-късно, а перспективата да получи солиден чек без съмнение беше привлекателна.

– Да, става – отговори той. – Къде живееш, Изи?

Тя му даде адреса си в Челси.

– Ще бъда там след около час.

– Чудесно – отвърна тя с облекчение. – Дотогава.