Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

„О, това убийствено съмнение!“

Беше почти обед, когато Страйк пристигна пред дома на Изи на Ъпър Чейн Роу в Челси, тиха улица с къщи от двете страни, които, за разлика от сградите на Ебъри Стрийт, бяха все различни, но съчетани с вкус. Тази на Изи бе малка и боядисана в бяло с фенер до входната врата. Страйк позвъни и тя отвори само след секунди.

В широките си черни панталони и черен пуловер, твърде плътен за такъв топъл ден, Изи напомни на Страйк за първата му среща с баща й, когато той бе облякъл дебело палто през юни. На шията й висеше сапфирено кръстче. Страйк си помисли, че бе дотолкова в траур, доколкото позволяваха съвременното облекло и нрави.

– Влез, заповядай – изрече тя нервно, без да среща погледа му, отстъпи назад и го покани с жест към обширно помещение, съчетаващо дневна и кухненска част с бели стени, канапета с ярък десен и камина в стил ар нуво, чиято полица бе поддържана от жилести гипсови женски фигури. Високите задни прозорци разкриваха гледка към малък частен двор със скъпи градински мебели и добре поддържан жив плет.

– Сядай – каза му Изи и махна към едно от яркоцветните канапета. – Чай? Кафе?

– Чай, благодаря.

Страйк се настани и незабележимо отстрани няколко неудобни, обшити с мъниста възглавнички изпод себе си, след което огледа стаята. Въпреки веселите модерни тъкани преобладаваше по-традиционно английски вкус. Две ловни гравюри висяха над масичка, отрупана с фотографии в сребърни рамки, включително голяма черно-бяла снимка от сватбата на родителите й – Джаспър Чизъл в униформата на Кралските хусари, а лейди Патриша, руса и зъбата, в облак от тюл. Над камината висеше акварел на три руси дечица, за които Страйк предположи, че са Изи, покойният Фреди и Физи, непознатата му по-голяма сестра.

Изи трополеше в кухнята, изпускаше лъжички, отваряше и затваряше шкафове, без да намери каквото търсеше. Накрая, след като отказа предложената й от Страйк помощ, пренесе поднос с чайник, чаши и чинии от костен порцелан и бисквити през краткото разстояние между кухнята и ниската масичка и го остави върху нея.

– Гледа ли откриването на олимпиадата? – попита го любезно, заета с чайника и цедката.

– Да, гледах го – отвърна Страйк. – Чудесно беше, нали?

– Хареса ми първата част – каза Изи, – онова с индустриалната революция, но след това малко доскуча. Не съм сигурна дали чужденците ще схванат защо споменаваме Националната здравноосигурителна служба. А лично аз можех да мина и без рап музиката. Сложи си колкото искаш мляко и захар.

– Благодаря.

Настана кратко мълчание, нарушавано само от потракването на сребърни прибори и порцелан, онова мълчание, на което в Лондон можеха да се радват само хора с много пари. Мансардният апартамент на Страйк никога не бе напълно тих дори през зимата: музика, стъпки и гласове изпълваха улицата в Сохо под него, а когато пешеходците се оттеглеха, разнасяше се тътенът на нощния трафик и дори най-лекият полъх на вятъра караше паянтовите му прозорци да дрънчат.

– О, чекът ти – сети се Изи и отново скочи да вземе плик от кухненската маса. – Заповядай.

– Много ти благодаря – отговори Страйк и го пое от нея.

Изи отново седна, взе си бисквита, после се отказа да я яде и я сложи в чинийката си.

Страйк отпи от чая, за който подозираше, че е от най-високо качество, но за него имаше неприятния вкус на сушени цветя.

– Хм... – обади се Изи най-накрая. – И аз не знам откъде да започна.

Заразглежда пръстите си, които бяха без маникюр.

– Страх ме е да не ме помислиш за откачена – измърмори тя и го погледна изпод русите си мигли.

– Надали – отвърна Страйк, остави чая си и си придаде изражение, за което се надяваше да е насърчително.

– Научи ли какво са открили в портокаловия сок на татко?

– Не.

– Стрити на прах таблетки амитриптилин. Не знам дали са ти известни... Това е антидепресант. От полицията казаха, че били доста ефикасен и безболезнен метод за самоубийство. Нещо като да сложиш колан и тиранти едновременно... това с хапчетата и... торбичката.

Тя несръчно отпи глътка от чая.

– В действителност от полицията проявяват голямо съчувствие. Е, разбира се, обучени са за това, нали? Казаха ни, че ако хелият е с голяма концентрация, нужно е само едно вдишване и... заспиваш.

Тя сви плътно устни.

– Работата е там – заговори внезапно високо и забързано, – че аз знам със сигурност едно. Татко никога не би се самоубил, това бе акт, презиран от него. Винаги го е наричал изход на страхливеца, ужасен за семейството и за всички околни. Има и още нещо странно: никъде в къщата не бе открита опаковка от амитриптилин. Нито празни кутийки, нито блистери, нищо. Разбира се, на подобна кутийка би го имало името на Кинвара, на нея бе предписан амитриптилин. Пие го повече от година.