Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Отмъщение за какво?

– Моля? – неспокойно избъбри Изи, макар Страйк да знаеше, че го е чула. – О... това няма значение сега. Приключено е.

Изи грабна съда за чай и отиде до кухненската част, където добави в него още гореща вода от чайника.

– Физ се държи неадекватно по отношение на Джими – каза, като шумно тръсна допълнения порцеланов съд върху масичката. – Не може да го търпи още от времето, когато бяхме тийнейджъри.

Тя си наля нова чаша чай, а лицето й бе зачервено. Когато Страйк не каза нищо, тя повтори притеснено:

– Онази работа с изнудването няма как да има нещо общо със смъртта на татко. С това е свършено.

– Не си казала на полицията, нали? – попита я тихо Страйк.

Настъпи пауза. Изи все повече порозовяваше. Отпи от чая си, после промълви:

– Не. – После побърза да добави: – Съжалявам, представям си как се чувствате ти и Вениша по този повод, но сега повече ни вълнува паметта на татко. Не можем да си позволим всичко да излезе по вестниците, Корморан. Единствената връзка между изнудването и смъртта му може да е, че то го е довело до самоубийство, но аз не си представям как би го извършил по този или по какъвто и да било друг повод.

– На Дела явно й е било лесно да издейства възбрана за оповестяване – каза Страйк, – след като самото семейство на Чизъл я е подкрепило, твърдейки, че никой не е изнудвал Джаспър.

– Повече държим на това как ще бъде помнен татко. Изнудването... това е вече приключен въпрос.

– Но Физи все така мисли, че Джими може да има нещо общо със смъртта на баща ви.

– Това... то е по различен въпрос от онзи за изнудването – избъбри глухо Изи. – Джими го беше яд... трудно е да се обясни... Физ просто е неразумна по отношение на Джими.

– Как приемат останалите от семейството повторното ми наемане?

– Ами... Раф не е особено възторжен, но това няма нищо общо с него. Аз ще ти плащам.

– И защо не е възторжен?

– Защото... – Изи се запъна. – Защото полицията разпитва Раф повече от нас, останалите, защото... Виж, Раф е без значение – повтори тя. – Аз ще съм клиентът. Аз съм тази, която иска да работиш по случая. Просто опровергай алибито на Кинвара, знам, че можеш да го направиш.

– Боя се, че не мога да приема задачата при такива условия, Изи.

– Защо?

– Не клиентът ми нарежда какво мога и какво не мога да разследвам. Ако не искаш цялата истина, аз не съм твоят човек.

– Напротив, знам, че си най-добрият, тъкмо затова татко нае теб, затова и аз те искам.

– Тогава ще трябва да отговаряш на въпросите ми, когато ги задавам, а не да ми казваш кое имало значение и кое не.

Тя го изгледа гневно над ръба на чашата си и после за негова изненада се разсмя.

– Защо ли се учудвам? Знаех си, че си такъв. Помниш ли как спорехте с Джейми Моъм в „Нам Лонг Льо Шейкър“? О, няма как да не помниш. Ти не отстъпваше, цялата маса бе гракнала насреща ти в един момент... За какво всъщност беше спорът?

– За смъртното наказание – отвърна Страйк, сварен неподготвен. – Да, спомням си.

За кратък миг виждаше пред очите си не чистата и ярка дневна на Изи, а слабоосветения интериор на виетнамския ресторант в Челси, където преди дванайсет години бе влязъл в спор с един от приятелите на Шарлот по време на вечеря. В паметта му лицето на Джейми Моъм бе гладко и прасешко. Искал бе да натрие носа на чудака, когото Шарлот бе довела на вечерята вместо неговия стар приятел Джаго Рос.

– Джейми много ти се ядоса, ама много – додаде Изи. – Той е преуспял дворцов адвокат сега, знаеше ли това?

– Ами значи се е научил да си владее нервите при спор в такъв случай – отвърна Страйк и Изи отново се изкиска. – Изи – върна той разговора на основната тема, – ако наистина държиш на онова, което казваш...

– Държа.

– ...тогава ще отговориш на въпросите ми – заяви Страйк и извади бележник от джоба си.

Тя го гледаше нерешително как си приготви и химикалка.

– Аз съм дискретен – увери я Страйк. – През последните няколко години чух тайните на сто семейства и не съм издал нито една от тях. Нищо, несвързано със смъртта на баща ти, никога няма да бъде споменато отново извън агенцията ми. Но ако ми нямаш доверие...

– Имам ти доверие – отчаяно изрече Изи и за негова изненада се наведе напред и го докосна по коляното. – Имам ти доверие, честна дума, Корморан, но... трудно е... да говоря за татко...

– Разбирам – каза той с готова химикалка. – Тъй че нека започнем с това защо полицията разпитва Рафаел толкова по-дълго от всички вас.

Личеше си, че тя не иска да отговори, но след миг колебание продума: