Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Разбира се, имаше си и плюсове в това да се превърнеш в най-прочутия частен детектив в Лондон. При Страйк се тълпяха нови клиенти след шумотевицата около процеса, така че за него и Робин стана физически невъзможно да поемат цялата работа сами. Предвид че за Страйк бе препоръчително известно време да не се мярка много на показ, той остана прикован към офиса в продължение на няколко месеца, а наети на граждански договор временни служители – основно бивши полицаи и военни, мнозина от сектора на частните охранителни фирми – се заеха с основната част от работата, като Страйк пое нощното следене и воденето на документация. След година изпълняване на толкова поръчки, колкото разширилата се агенция можеше да поеме, Страйк успя да даде на Робин закъснялото повишение на заплатата, да уреди висящите си дългове и да си купи тринайсетгодишно беемве серия 3.

Луси и приятелите му приеха наличието на кола и допълнителни служители като белег, че Страйк най-сетне е постигнал финансов просперитет. Всъщност, след като платеше нечуваните цени за гараж в центъра на Лондон и заплатите, оставаше му много малко да харчи за себе си и той продължи да живее в двете стаички над офиса си и да си готви на единичен котлон.

Административните сложности, свързани с гражданските договори, и незадоволителното качество на мъжете и жените, налични за наемане от агенцията, бяха постоянно главоболие. Страйк бе открил само един човек, когото задържа на полупостоянна работа: Анди Хъчинс, слаб и жизнерадостен бивш полицай, десет години по-възрастен от новия си шеф, дошъл с горещи препоръки от приятеля на Страйк в Централното управление на полицията детектив инспектор Ерик Уордъл. Хъчинс се бе пенсионирал преждевременно, след като левият му крак едва не се беше парализирал, а последвалата диагноза беше множествена склероза. Когато подаде молба за работа на граждански договор, Хъчинс предупреди Страйк, че може невинаги да е във форма. Била непредсказуема болест, както обясни, но пък не беше имал никакви прояви от три години. Спазваше специална диета с ограничени мазнини, която на Страйк му звучеше като тежко наказание: без червени меса, без сирене, без шоколад, нищо пържено. Анди бе методичен и търпелив и можеше да му се има доверие, че ще си върши работата, без да е нужен постоянен надзор, а това не можеше да се каже за никого от другите му наети служители с изключение на Робин. Още му се виждаше невероятно, че тя бе влязла в живота му като временна секретарка, а се бе превърнала в негов партньор и колега на изключително ниво.

Два дни след сватбата на Робин и Матю, когато репортерите го прогониха от апартамента му и все още бе невъзможно да включи телевизора, без да чуе името си, Страйк подири убежище – въпреки поканите от приятели и от сестра си – в хотел от веригата „Травълодж“ близо до метростанцията „Монюмънт“. Там получи самотата и уединението, за които копнееше; там му бе възможно да спи часове наред, без да бъде безпокоен; там също така изпи девет кенчета светла бира и изпита засилващо се желание да разговаря с Робин с всяка празна кутийка, която мяташе с намаляваща точност през стаята в кошчето за боклук.

Не бяха имали контакт от прегръдката им на стълбите, към която мислите на Страйк непрекъснато се връщаха през следващите дни. Сигурен беше, че Робин преживява кошмарен период, завряна в Машъм, за да реши дали да иска развод, или анулиране на брака, урежда продажбата на апартамента им и й се налага да се справя и с репортерите, и със семейните си грижи. Какво точно щеше да й каже, когато се свържеше с нея, Страйк не знаеше. Знаеше само, че иска да чуе гласа й. И точно на този етап, докато с пиянска непохватност ровеше из тоалетната си чантичка, установи, че не е прибрал зарядното си, а батерията на мобилния му телефон беше изпразнена. Неразколебан той набра телефонни справки и след много молби насреща да говори по-ясно успя да се свърже с дома на родителите на Робин.

Вдигна баща й.

– Здрасти, може ли да говоря с Робин, моля?

– С Робин? Тя е на сватбено пътешествие.

За миг-два Страйк не можа да възприеме казаното.

– Ало? – изрече Майкъл Елакот, а после заяви сърдито: – Предполагам, че сте поредният журналист. Дъщеря ми е в чужбина и много бих искал да престанете да звъните в дома ми.

Страйк затвори, а после продължи да пие, докато сънят го повали.

Гневът и разочарованието го държаха дни наред и никак не намаляваха от съзнанието как мнозина биха казали, че не може да има никакви претенции към личния живот на служителката си. Робин не беше жената, за която я беше мислил, след като можа покорно да се качи на самолета с мъж, когото той наричаше наум „онова леке“. И все пак нещо близко до депресия го налегна, докато седеше в стаята си в „Травълодж“ с чисто ново зарядно и още бира в очакване името му да изчезне от новините.