Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Удоволствието беше мое.

— В нейна защита, трябва да кажа, че не й беше лесно…

— Тя не се нуждае от твоята защита – сви рамене той. – Предполагам, че всеки си има своята история.

— Сигурно. – Робин помълча. – А каква е твоята?

Очакваше той да се засмее и да каже, че тя вече я знае, че общо взето се е радвал на сравнително лесен живот и редки привилегии. Беше умен и хубав. Семейството му беше богато и с връзки. Родителите му бяха разведени, наистина, но разводът бе културен и сега и двамата бяха женени отново и удобно установени на източния бряг, майка му в Ню Йорк, а баща му в Кънектикът. Знаеше, че има по-голям брат, който бе в чужбина, преподаваше английски в Китай, както и по-малък, но той починал от пристъп на астма на двайсет и няколко години. Бяха разговаряли за всичко това в началото на връзката си. Тя си мислеше, че понеже той рядко говори за семейството си, няма какво повече да каже.

Но не е трябвало да прибързва с този извод.

— Брат ми не почина от астма – заяви сега Блейк.

— Какво?

— Умря от свръхдоза кокаин в комбинация с хероин. Всъщност, следователят каза, че в кръвта му имало толкова много наркотици, че било същинско чудо, дето е оцелял дотогава.

— О, Господи. Много съжалявам. Защо не ми каза по-рано?

Той прокара длан през косата си.

— Не зная. Може би си мислех, че си имаш достатъчно грижи. Или, че ще се уплашиш от още едно прецакано семейство и ще избягаш. А може просто да не съм искал да се изправя лице в лице с това.

— Не си ми вярвал – тихичко разсъди Робин.

— Не, аз…

— Няма нищо. И аз не ти вярвах.

Той се усмихна тъжно.

— И какво ще правим сега?

Робин въздъхна дълбоко.

— Ще вземем решение да си вярваме. Иначе какъв е смисълът?

— Мислиш ли, че е толкова просто?

— Мисля, че трябва да бъде.

Той кимна.

— Разкажи ми за брат си – помоли тя.

— Отиде си толкова нелепо. – Думите изскочиха с такава лекота, сякаш от години бяха стояли на върха на езика му и само бяха чакали подтик. – Беше страшно чаровен, харизматичен пич. Което, предполагам, беше и част от проблема. Всичко винаги му се получаваше лесно. Никога не му се налагаше да полага усилия. Училище, работа, жени. Трябваше само да се усмихне. Един следобед някакъв филмов продуцент го забелязал на улицата и му предложил малка роля във филм. Главната актриса отива на парти, хваща си случаен мъж и почва да се натиска с него. Естествено, тя избира брат ми. Той ми разказа, че прекарали целия ден да се натискат на снимачната площадка, а цялата нощ – да се чукат в имението й с изглед към океана. – Блейк поклати глава при спомена. – Тоя тъп филм все още го въртят по телевизията от време на време. Не ме питай как се казва. Домашно парти? Парти край басейна? Колежанско парти? Нещо такова.

— Ти гледал ли си го някога?

— Да, веднъж. Но беше прекалено болезнено. Ясно личи, че е жестоко надрусан. Проклети наркотици.

Затова никога не взимаш дори аспирин и толкова се притесняваш, че пия валиум.

— Беше само на двайсет и четири, когато умря. Като малък имаше астма, затова родителите ми решиха да казват на всички, че е получил фатален пристъп. И аз почнах да използвам тази версия. Така беше по-лесно. – Блейк сплете длани, сякаш да покаже, че краят на историята наближава. – Както и да е, недълго след това родителите ми се разведоха, по-големият ми брат замина за Китай, а аз се посветих на кариерата си. – Той погледна Робин право в очите. – А после, една нощ с неохота се съгласих да придружа свой колега на някакво парти, и на кого мислиш, че се натъкнах? На любовта на живота ми.

Робин захлупи ръката му с дланта си.

На вратата се почука. Тя се обърна и видя Мелани на прага.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но… – Мелани си пое дълбоко дъх.

Робин бавно се изправи на крака.

— Какво има?

Алек го няма.

— Какво искаш да кажеш с това, че го няма?

— Искам да кажа, че е откраднал колата на годеника ти и е изчезнал.

— Моля те, кажи ми, че това е някой от тъпите ти майтапи.

— Съжалявам, сестричке – сериозно произнесе Мелани. – Но този път изглежда, че майтапът е на наш гръб.

Чакаха Алек почти до полунощ, после вдигнаха ръце от него и си легнаха.

— Защо ще направи такова глупаво нещо? – Робин не знаеше колко пъти вече бе задала този въпрос. – Какво, по дяволите, си е мислел?

Явно, не е мислил. Мелани стана от масата в кухнята, около която тримата стояха, дори и след като приключиха с вечерята. Никой нямаше особен апетит, с изключение на Ландън, който погълна три хот-дога и три порции боб, преди да се оттегли в стаята си и да възобнови клатенето със стола. – Но поне шерифът не се е обаждал да каже, че са го хванали, което означава, че вероятно не знаят, че го няма. Така че, да се надяваме, че ще му дойде умът в главата и ще се прибере, преди да е станало твърде късно.