Дэн Симмонс - Замръзване

Курц не очакваше приятелят на Пруно, господин Джон Уелингтън Фриърс, да се появи. Пруно като че ли познаваше всички в Бъфало — от десетината улични информатори, които използваше, докато работеше като частен детектив, бездомникът беше истински диамант — но се съмняваше някой от приятелите му да е достатъчно трезвен или представителен, за да дойде в „Блус Франклин“.

Анджелина Фарино. Освен Малкия Скаг — известен като Стивън или Стиви на семейството си — тя беше единственото оцеляло дете на мъртвия Дон Фарино. По-голямата ѝ сестра — споминалата се София Фарино — беше станала жертва на собствените си амбиции. Всички познати на Курц смятаха, че Анджелина се отвратила толкова много от бизнеса на семейство Фарино, че преди повече от пет години заминала за Италия, вероятно за да постъпи в метох. Според Пруно това не беше точно така. Очевидно оцелялата госпожица Фарино се оказала по-амбициозна от братята и сестра си и в действителност се върнала при семейството си в Сицилия, за да навлезе в престъпния бизнес, като същевременно защитила магистърска степен по специалност „Бизнес администрация“ в университет в Рим. Също така се омъжила два пъти, докато била там — първо за млад сицилианец от известна фамилия на Коза Ностра, който сам се напъхал в лапите на смъртта, а след това за възрастен италиански благородник, граф Пиетро Адолфо Ферара. Информацията за граф Ферара беше мъглява, а версиите — различни. Според една от тях той бил мъртъв, според друга се пенсионирал, а според трета станал отшелник. Може би се бяха развели с Анджелина, преди тя да се върне тук, но вероятно не бяха.

— Значи нашето местно гангстерско хлапе всъщност е графиня Анджелина Фарино Ферара? — беше попитал Курц.

Пруно бе поклатил глава.

— Не знам какъв ѝ е семейният статут, но изглежда, тя не е придобила тази титла.

— Много лошо. Звучи забавно.

След завръщането си в Америка преди няколко месеца, Анджелина поела ролята на посредник на Малкия Скаг, като платила на политици, за да осигури предсрочното му освобождаване през предстоящото лято, продала бездруго неизползваното имение в Орчард Парк, закупила нов имот близо до реката и — тази част направо срина Курц — започнала преговори с Емилио Гонзага.

Гонзага бяха другата второстепенна фамилия с отдавна отминала слава в Западен Ню Йорк и връзката между Гонзага и Фарино караше враждуващите Шекспирови семейства Капулети и Монтеки да изглеждат като любими братовчеди.

Пруно знаеше, че Тримата тъпаци са били изпратени след Курц.

— Щях да те предупредя, Джоузеф, но слухът стигна до улицата късно вчера. Явно госпожица Фарино се е срещнала с нещастното трио едва предния ден.

— Как мислиш, по инструкции на Малкия Скаг ли действа? — беше попитал Курц.

— Така се говори — бе отвърнал Пруно. — Носи се слух, че не е искала да плаща за това… или поне не е искала да плаща на такива некадърни изпълнители.

— За мое щастие, го е направила — беше казал Курц. — Скаг винаги е бил циция. — И се бе загледал в ледените кристали във въздуха. — Да си чувал кого смятат да изпратят след това?

Пруно беше поклатил прекалено голямата си глава, която се крепеше на мръсен пилешки врат. Ръцете му трепереха повече от хероиновия глад, отколкото от студа. И Курц се беше запитал за хиляден път откъде бездомният му приятел намира пари за зависимостта си.

— Подозирам, че следващия път ще инвестират повече пари — беше заявил мрачно Пруно. — Анджелина възстановява мускулната сила на Фарино, като води таланти от Ню Джърси и Бруклин, но очевидно не иска възкръсващата фамилия да бъде свързана с поръчването на убийството ти.

Курц не беше отговорил нищо. Мислеше си за един европейски наемен убиец, известен с прякора Датчанина.

— Рано или късно ще се сетят за старата поговорка — беше казал бездомникът.

— Коя? — бе попитал бившият частен детектив, като очакваше да му бъде отговорено на латински или гръцки. Неведнъж бе оставял Пруно и приятеля му, Татко Соул, да спорят на воля на класически езици.

— Ако искаш нещо да бъде свършено както трябва, свърши си го сам — беше отвърнал бездомникът и бе погледнал вратата на коптора си, защото явно искаше Курц да си върви.

— Имам един последен въпрос. Следят ме две ченгета от отдел „Убийства“ — Брубейкър и Майърс. Знаеш ли нещо за тях?

— Детектив Фред Брубейкър — ако мога да се изразя с жаргона на нашето време — много си пада по теб, Джоузеф. Той смята, че си отговорен за смъртта на неговия приятел и колега, подкупния бивш сержант Джеймс Хатауей от отдел „Убийства“, за когото никой не съжалява.