Дэн Симмонс - Замръзване

Тази зима обаче беше истинска кучка. До първи януари бе паднал повече сняг, отколкото през предните две зими взети заедно, а до февруари дори на издръжливите жители на Бъфало им се наложи да затворят някои училища и учреждения, понеже снегът и ниските температури продължаваха да прииждат от езерото Ери почти ежедневно.

Курц нямаше представа как Пруно и другите бездомници, които прекарваха само част от най-лошите вечери в приюти, преживяват подобни зими.

Преживяването на зимата обаче си беше проблем на бездомния му приятел. Неговият беше да оцелее през следващите няколко дни и седмици.

„Зимната резиденция“ на Пруно представляваше построен от щайги и кашони коптор, който двамата с Татко Соул бяха издигнали под един надлез на магистралата, близо до железопътните линии. През лятото тук се събираха около петдесет-шестдесет бездомници и мястото заприличваше на някакво село на Бонусната армия 2 2 През 1932 г. няколко десетки ветерани от Първата световна война организират протести във Вашингтон, като настояват да получат допълнително възнаграждение за военновременната си служба, с което да преживеят по-лесно Голямата депресия. Тогавашната преса ги нарича Бонусната армия. — Б.р. . Според Курц имаше известен чар в това. Повечето от тези скитници отдавна се бяха насочили към приютите в градовете на юг — Татко Соул предпочиташе Денвър по причини, известни само на него. Сега тук беше останал единствено копторът на Пруно и почти целият беше покрит със сняг.

Курц тръгна по стръмното надолнище, като газеше в преспите и си проправяше път към бараката. Тя нямаше истинска врата, а парче гофрирана, ръждясала ламарина, която запушваше образувания от скованите щайги отвор. Той почука на метала и зачака. Палтото му не можеше да спре ледения вятър, който се носеше от езерото Ери. След още две-три почуквания отвътре се разнесе мъчително кашляне, което Курц прие като разрешение да влезе.

Старецът Пруно, чието истинско име според Татко Соул беше Фредерик, се бе облегнал на бетонната подпора, която служеше за стена. Снегът влизаше през пукнатините и пролуките. Дългият кабел до лаптопа идваше от бог знае къде, а няколкото газови котлона осигуряваха топлина и средство за готвене. Самият Пруно беше почти изгубен в пашкул от парцали и мръсни вестници.

— Господи — каза тихичко Курц. — Защо не отидеш в приют, старче?

Пруно издаде някакъв звук, който приличаше на кашлица, но можеше да мине и за смях.

— Отказвам да дам на Цезар цезаровото.

— Пари? — учуди се Курц. — В приютите не искат пари. Дори няма да те накарат да работиш, за да си заслужиш леглото по това време на годината. Така че какво отказваш да дадеш на Цезар… Тук ще измръзнеш.

— Почит — отвърна Пруно. Той се прокашля и си прочисти гърлото. — Какво ще кажеш да минем по същество, Джоузеф? Какво желаеш да научиш за почитаемата госпожица Фарино?

— Първо ми кажи какво искаш в замяна на тази информация. В имейла си споменаваш, че трябва да дам нещо в замяна.

— Не точно, Джоузеф. Казах, че искам да те помоля за нещо в замяна. Уверявам те, че за мен ще е удоволствие да те снабдя с информацията за Фарино без никакви условия.

— Както и да е. Каква е молбата ти?

Пруно кашля около минута и придърпа парцалите и вестниците по-близо до себе си. Студеният въздух, който влизаше през пролуките и пукнатините в направения от щайги коптор, караше Курц да трепери, а той беше облечен с дебело палто.

— Чудех се дали ще бъдеш така добър да се срещнеш с един мой приятел — отвърна Пруно.

— В качеството си на какъв?

— На детектив.

Курц поклати глава.

— Знаеш, че вече не работя като частен детектив.

— Но поработи като такъв миналата година за семейство Фарино — контрира го бездомникът. В хриптящия му наркомански глас все още се усещаше бостънски акцент.

— Онова беше измама, в която ме въвлякоха, а не разследване.

— Въпреки това, Джоузеф, ще остана много доволен, ако просто се срещнеш с приятеля ми. Можеш сам да му кажеш, че вече не си в детективския бизнес.

Курц се поколеба.

— Как се казва?

— Джон Уелингтън Фриърс.

— Какъв му е проблемът?

— Не знам точно, Джоузеф. Някакъв личен въпрос е.

— Добре — отвърна бившият частен детектив и си представи как разговаря с друг бездомник. — Къде мога да намеря този Джон Уелингтън Фриърс?

— Вероятно ще успее да мине през офиса ти днес? Предполагам, че ще е най-добре приятелят ми да дойде при теб.