Дэн Симмонс - Замръзване

— Не.

— Добре, Джо. Но след като днес си тук, ти можеш да ми помогнеш с няколко неща.

Курц си изключи компютъра.

— Трябва да си намерим нов офис. Това място ще бъде съборено след месец. Така или иначе след две седмици ще ни изгонят.

Мъжът кимна.

Секретарката изтръска пепелта от цигарата си в пепелника.

— Ще имаш ли време да дойдеш с мен да потърсим нов офис днес или утре?

— Вероятно не.

— В такъв случай ще ме оставиш ли да избера сама мястото?

— Не.

Арлен кимна.

— Да проверя ли някои опции, които да разгледаш по-късно?

— Добре — съгласи се той.

— И нямаш нищо против да го направя в работно време?

Курц просто я изгледа. Тя се беше върнала на работа при него миналата есен, в деня, в който той излезе от затвора. След дванадесетгодишно прекъсване.

— Някога казвал ли съм ти колко часа трябва да работиш и как да прекарваш деня си? — попита я най-накрая Курц. — Ако успееш да се справиш с работата за „Суитхарт Сърч“ за десет минути, през останалата част от деня можеш да си почиваш, ако искаш. Все ми е тая.

— Аха — отвърна Арлен, а физиономията ѝ довърши изречението. Доскоро ѝ се налагаше да работи за фирмата по десет-дванадесет часа през седмичните дни, през повечето съботи и от време на време през неделя. Тя загаси цигарата и си извади нова, но не я запали.

— От какво друго имаме нужда? — попита Курц.

— От тридесет и пет хиляди долара — отговори Арлен.

Той реагира по същия начин, по който реагираше винаги на изненадите — с безизразно лице.

— За нов сървър и за някои проучвания — добави секретарката.

— Смятах, че този сървър и вече направените проучвания са достатъчни за работата на „Суитхарт Сърч“ през следващите две години — каза Курц.

— Така е — съгласи се тя. — Парите са за „Сватбени камбани“.

— „Сватбени камбани“?

Арлен си запали новата цигара и си дръпна бавно и дълго от нея. Накрая издиша дима и обясни:

— Идеята ти за издирването на бивши гаджета от гимназията беше чудесна, Джо, и от нея се вадят добри пари, но стигаме до момента, в който постъпленията ни намаляват.

— Само след четири месеца? — учуди се Курц.

Секретарката размаха лакираните си нокти в сложен жест.

— Онова, което ни различава от останалите онлайн услуги за търсене на бивши гаджета от училище, е, че ти проследяваш някои от тези хора лично и им предаваш любовните писма.

— Аха. Е, и? — В този момент Курц разбра какво имаше предвид тя. — Искаш да кажеш, че това е целият пазарен дял в тази част на Западен Ню Йорк, Северна Пенсилвания и Охайо. Че не можем да прегледаме повече годишници в региона. Че се превръщаме в поредната онлайн агенция. Да, помислих и за това, когато ми хрумна идеята в затвора, но смятах, че ще продължи по-дълго от четири месеца.

Арлен се усмихна.

— Не се тревожи, Джо. Нямах предвид, че ще ни свършат годишниците или клиентите през следващите две години. Просто стигнахме до момента, в който постъпленията ни намаляват… или поне за твоята услуга от врата до врата.

— Значи… „Сватбени камбани“ — каза Курц.

— „Сватбени камбани“ — съгласи се секретарката.

— Предполагам, че това ще е някаква онлайн услуга за планиране на сватби. Освен ако не си решила да я предложиш като бонус пакет за редовните клиенти на „Суитхарт Сърч“.

— О, това може да го направим, но аз си го представям като пълна услуга за онлайн планиране на сватби. В национален мащаб. Дори в международен.

— Значи няма да доставям цветя в Ери, Пенсилвания, както правя сега с любовните писма?

Арлен изтръска пепелта от цигарата си.

— Не е нужно да участваш, ако не искаш, Джо. Само трябва да осигуриш парите, да станеш собственик на компанията… и да намериш нов офис.

Курц не обърна внимание на последното изречение.

— Защо са ти тридесет и пет хиляди долара? Това са доста проучвания.

Арлен му занесе папка с таблици и бележки. Не се отмести от бюрото му, докато той я разглеждаше.

— Виждаш ли, Джо, просто събирах информация от интернет и я слагах в един екселски файл — точно това правят днешните онлайн фирми за сватбени услуги — но после използвах част от постъпленията ни, за да създам нова база данни на „Оракул81“ и платих на „Ергос Бизнес Интелиджънс“, за да се разровят в базата данни на всички онези сватби, които други хора или компании са планирали.

Секретарката посочи няколко колони в таблицата.

— И voila !

Курц потърси модели в тези колони. Най-накрая забеляза един.