Дэн Симмонс - Замръзване

С Мо на рамо, Курц завлече тялото на Лари до волвото си. Метна и двамата на задната седалка, запали двигателя и отиде в източната част на паркинга. Там Кърли стенеше в снега — беше дошъл в съзнание и сега се опитваше да се изправи със закопчани зад гърба ръце. Никой не го беше видял.

Курц спря колата, слезе от нея, вдигна стенещия Тъпак и го метна на задната седалка при приятелите му — единият мъртъв, а другият в безсъзнание. Затвори вратата, отиде от другата страна и отвори вратата за шофьорското място. После седна зад волана и потегли по „Шеридан“ към „Янгман“.

Магистралата беше заледена и хлъзгава, но Курц вдигна повече от сто километра в час, без да се огледа. Тялото на Лари беше отпуснато на леко отворената врата, Мо все още беше в безсъзнание върху Кърли, а Кърли се преструваше на заспал.

Курц запъна петлето на револвера, който взе от ченгето, и оръжието изщрака звучно.

— Отваряй очи или ще те гръмна на мига — каза спокойно той.

Кърли веднага изпълни нареждането му. Отвори уста с намерението да каже нещо.

— Млъквай — прекъсна го Курц и кимна към Лари. — Изритай го навън.

Вече бледото лице на бившия затворник пребледня още повече.

— Мама му стара. Не мога просто да го…

— Изритай го навън — повтори Курц, погледна пътя напред и се обърна, за да насочи револвера в лицето на Кърли.

Със закопчани зад гърба си ръце, Тъпака избута с рамо Мо на една страна, вдигна крака и изрита Лари през вратата. Наложи се да го ритне два пъти, за да изпълни задачата. В колата нахлу студен въздух. Навярно заради бурята движението по магистрала „Янгман“ не беше никак натоварено.

— Кой ви нае да ме убиете? — попита Курц. — Внимавай… нямаш много възможности за отговор.

— Господи — простена Кърли. — Никой не ни е наел. Даже не знам кой си, мамка му. Даже не…

— Грешен отговор. — Курц кимна към Мо и към отворената врата. Заледеният път се сливаше в едно-единствено петно.

— Господи, не мога… той е още жив… Слушай, моля те…

Волвото поднесе в леда на един завой. Без да отделя очи от огледалото за обратно виждане, Курц стабилизира колата, обърна се отново назад и насочи револвера в слабините на Тъпака.

— Направи го веднага — нареди той.

Мо започна да идва в съзнание, когато Кърли го изрита към отворената врата. Леденият въздух помогна за свестяването му. Едрият мъж се протегна и се хвана за облегалката на седалката в опит да си спаси живота. Кърли погледна към револвера на Курц и изрита партньора си едновременно в корема и в лицето. Мо полетя навън в нощта и се стовари на асфалта със силен, влажен звук.

Кърли се беше задъхал, почти хипервентилираше, докато гледаше насоченото към него оръжие. Краката му бяха вдигнати на задната седалка, но явно се опитваше да измисли начин да изрита Курц с тях.

— Мръднеш ли краченцата без позволение, ще ти вкарам два куршума в корема — обеща му спокойно бившият частен детектив. — Да опитаме отново. Кой ви нае? Обърни внимание, че вече нямаш право на грешен отговор.

— Така или иначе ще ме застреляш — отвърна Кърли. Зъбите му тракаха от студа, който влизаше през отворената врата.

— Не — отвърна Курц. — Няма да го направя. Не и ако ми кажеш истината. Последен шанс.

— Една жена.

Курц погледна пътя и отново се обърна назад. В това нямаше никакъв смисъл. Доколкото му беше известно, Братството на Джамията все още даваше 10 000 долара фетва за главата му. Скаг Фарино, някогашното му приятелче в панделата, имаше някои основания да го иска мъртъв — Малкия Скаг, както го наричаха, беше стиснато копеле и бе идеален кандидат за работодател на Тъпаците. Една градска банда — клон на Крипс, известен като Общественият клуб на Сенека — беше пуснала слуха, че Джо Курц трябва да умре. Не липсваха и други врагове, които можеха да наемат някого. Но жена?

— Отговорът ти не ми харесва — каза Курц и насочи револвера в корема на Кърли.

— Не, Господи, казвам ти истината! Беше една брюнетка. Кара „Лексус“. Плати пет хиляди в брой, предварително… Ще получим още пет, когато прочете за теб във вестниците. Тя ни каза, че вероятно днес няма да си въоръжен заради посещението при надзорника ти. Господи, Курц, не можеш просто да…

— Как се казва тя?

Кърли поклати бързо плешивата си глава.

— Фарино. Не се представи… но съм сигурен… че е сестрата на Малкия Скаг.

— София Фарино е мъртва — отвърна Курц. Имаше причина да знае.

Тъпака започна да вика и да говори толкова бързо, че от устата му се разхвърча слюнка.