Дэн Симмонс - Замръзване

— Планирането на модерна сватба отнема от двеста и седемдесет до триста дни — констатира той. — Почти всички попадат в този диапазон. На другите известна ли им е тази информация?

Арлен поклати глава.

— Някои от хората, които планират сватби, го знаят, но не и няколкото онлайн компании. Моделът наистина се набива на очи, когато разгледаш целия масив от информация.

— Как твоите… нашите… „Сватбени камбани точка ком“ ще ни донесат много пари? — попита Курц.

Секретарката извади още няколко страници.

— Ще продължим да използваме инструмента на „Ергос“, за да анализираме този период от двеста и седемдесет до триста дни и да установим точно кога се случва всяка стъпка от операцията.

— Каква операция? — попита Курц. Арлен беше започнала да говори като някои банкови обирджии, които познаваше. — Една сватба не е ли просто сватба? Наемаш място, купуваш си рокля, изтърпяваш всичко?

Секретарката завъртя очи, издиша цигарен дим и изтръска пепелта от цигарата си в пепелника, който беше занесла на бюрото му.

— Виждаш ли това в началото? Всяка булка си търси рокля. Всяка булка трябва да си търси рокля. Ние предлагаме линкове към дизайнери, шивачи и дори към дизайнерски реплики.

— „Сватбени камбани“ не може да е просто няколко хиперлинка, нали? — попита Курц и се намръщи леко.

Арлен поклати глава и смачка цигарата си.

— Няма да е. Клиентите ни дават профил в началото и ние предлагаме пълен пакет услуги. Можем да се справим с всичко — с абсолютно всичко. От изпращането на поканите до избирането на свещеника. Другият вариант е клиентите ни да ни позволят да планираме част от сватбата и да ги свържем с правилните хора за възникнали проблеми… И в двата случая ще изкараме добри пари.

Секретарката си запали нова цигара и се зарови в купчината с листове. След малко посочи един подчертан ред на таблицата от 285 ден.

— Виждаш ли това, Джо? През първия месец трябва да намерят място за сватбата и за празненството. Ние разполагаме с най-голямата база данни и осигуряваме линкове към ресторанти, кръчми, хавайски курорти, дори църкви. Те ни дават своя профил и ние им отправяме нашите предложения, след което ги свързваме със съответните сайтове.

Курц се ухили.

— И ще получим подкупи от всяко от тези места… освен от църквите.

— Ха! — отвърна Арлен. — Сватбите са важен източник на приходи за църквите и синагогите. Ако искат да са част от „Сватбени камбани точка ком“ ще им се наложи да ни дадат част от печалбите. Няма място за преговори.

Курц кимна и погледна другите листове.

— Посочени са сватбени консултанти. Предпочитани местоположения за меден месец и отстъпки. Лимузини. Дори запазването на самолетни билети за роднините и младоженците. Цветя. Кетъринг. Осигурила си местни източници и линкове към всичко и всички плащат на „Сватбени камбани точка ком“. Яко. — Той затвори папката и ѝ я върна. — Кога ти трябват парите?

— Днес е четвъртък. В понеделник ще е супер.

— Добре. Ще имаш тридесет и пет хиляди в понеделник. — Курц взе палтото си от закачалката и пъхна полуавтоматичния си пистолет в колана. Оръжието му — .40-калибров SW99, който компанията „Смит и Уесън“ правеше по лиценз на модел Р99 на „Валтер“ с двойно действие — беше сравнително малко и леко. Курц разполагаше с десет патрона в магазина му и с резервен пълнител в джоба на палтото си. Предвид факта, че SW99 използваше сериозните .40-калиброви патрони „Смит и Уесън“ а не по-често срещаните 9-милиметрови, той смяташе, че двадесет патрона са му напълно достатъчни.

— Ще се върнеш ли в офиса преди уикенда? — попита Арлен, когато Курц отвори задната врата.

— Вероятно не.

— Мога ли да се свържа с теб по някакъв начин?

— Пробвай с електронната поща на Пруно през следващия час — отвърна той. — След това вероятно не. Ще ти се обадя тук, в офиса, преди уикенда.

— О, може да ми се обадиш също в събота или в неделя. Ще съм тук.

За съжаление, Курц вече беше излязъл и сарказмът ѝ не беше оценен.

Курц харесваше зимите в Бъфало, защото жителите му знаеха как да се оправят с тях. Няколко сантиметра сняг — които щяха да парализират някой префърцунен град като Вашингтон или Нашвил — въобще не правеха впечатление на никого. Снегорините си вършеха работата, тротоарите се чистеха рано сутрин и хората си ходеха на работа без никакви затруднения. Тридесет сантиметра сняг вече привличаха вниманието на жителите на Бъфало, но само докато снегът не бъдеше почистен и натрупан на триметрови преспи.