Дэн Симмонс - Замръзване

Джо Курц знаеше, че един ден ще се разсее, че вниманието му ще бъде отвлечено в критичен момент, че инстинктите, които бе шлифовал почти дванадесет години в затвора, ще го предадат и през този ден ще умре от жестока смърт.

Но това нямаше да стане днес.

Той забеляза стария „Понтиак Файърбърд“ да завива зад него и да спира в другия край на паркинга, докато паркираше колата си пред „Хотдозите на Тед“ на „Шеридан“. Когато излезе от нея, видя, че в онзи автомобил, чийто двигател продължаваше да работи, седят трима мъже. Чистачките му разчистваха падащия по предното стъкло сняг в две черни арки, но това не попречи на Курц да различи очертанията на трите мъжки глави на светлината зад тях. Все още нямаше шест часа вечерта, но вече беше тъмно по онзи мрачен, студен и клаустрофобичен начин, характерен за февруарските нощи в Бъфало, Ню Йорк.

Той взе три ролки с четвъртдоларови монети от таблото на старото си „Волво“, прибра ги в джоба си и влезе в „Хотдозите на Тед“. Поръча си два хотдога с всичко без лютив сос, лучени кръгчета и черно кафе. Беше застанал така, че да може да наблюдава понтиака с периферното си зрение. Тримата мъже слязоха от колата, поговориха около минута под снега и се разделиха, като никой от тях не тръгна към ярко осветения ресторант.

Курц понесе подноса си с храна към местата за хранене, като заобиколи печката на въглища и автоматите за напитки, и си намери едно сепаре далеч от прозорците, от което имаше видимост както към паркинга, така и към всички врати.

Онези мъже бяха Тримата тъпаци 1 1 Прякорът на мъжете очевидно идва от прочутото едноименно трио комици, което участва в множество късометражни филми на „Кълъмбия Пикчърс“, прожектирани между 1922 и 1970 г. У нас триото, което през най-известния си период се състои от комиците Лари Файн, Кърли Хауърд и Мо Хауърд, е известно и като Тройка дебили. (Всички бележки, без изрично отбелязаните, са на преводача.) .

Курц ги беше огледал достатъчно добре, за да е сигурен, че са те. Знаеше истинските им имена, но те не бяха важни — докато лежаха заедно в „Атика“ всички ги наричаха по този начин. Тримата тъпаци бяха бели мъже, на по тридесет и няколко години, без никаква родствена връзка, ако не се брояха извратените им сексуални взаимоотношения, за които дори не искаше да се замисля. Тъпаците бяха изключително глупави, но пък доста изобретателни по един подъл и смъртоносен начин. Бяха направили кариера в убиването на хора в затворническия двор, като приемаха мокри поръчки от онези, които не можеха да се докопат до мишените си по една или друга причина, срещу ниско заплащане, което се равняваше на няколко десетки стека цигари. Те бяха отворени към предложения от всички — една седмица убиваха чернилки за Арийското братство, а на следващата оправяха някой белчо заради чернокожа банда.

Курц вече не беше в пандиза — Тъпаците също — но ето че беше дошъл и неговият ред да умре.

Докато ядеше хотдозите си, той размишляваше над проблема. Първо трябваше да разбере кой беше поръчал убийството му.

Не, поправка. Първо трябваше да се разправи с Тримата тъпаци и то по начин, който да му позволи да разбере кой го е поръчал. Хранеше се бавно и обмисляше как да стане това. Вариантите не бяха особено обещаващи. Поради някаква случайност или чрез добро разузнаване — а Курц не вярваше в случайностите — Тъпаците бяха решили да направят своя ход в единствения момент, в който беше невъоръжен. Понеже се връщаше от посещение при надзорника си, той нямаше скрито оръжие дори във волвото. Надзорникът му беше една много строга дама.

Така че Тъпаците го бяха сгащили без патлак, а техният специалитет бяха публичните екзекуции. Курц се огледа наоколо. Имаше само още шестима души в ресторанта — двама старци, които седяха мълчаливо и на разстояние един от друг, и изморена на външен вид майка с три шумни малки момчета, които не изглеждаха на възраст, на която да посещават училище. Едното от тях го изгледа и му показа среден пръст. Майката си ядеше пържените картофи и се престори, че не забелязва това.

Курц огледа отново ярко осветения ресторант. Двете предни врати на юг извеждаха на „Шеридан Драйв“. Онези от източната и западната страна водеха към паркингите. На северната стена беше само вратата към двете тоалетни.

Ако Тъпаците влезеха в ресторанта и започнеха да гърмят, Курц нямаше да има много опции, освен да сграбчи един или двама цивилни, които да използва за щит, и да се опита да излезе през някоя от вратите. Преспите навън бяха дълбоки, а и светлините на ресторанта не стигаха много далеч.