Дэн Симмонс - Замръзване

— Наясно съм — беше отвърнал Курц. — Имах предвид дали си чул Брубейкър да е завързал връзки с някоя от фамилиите.

— Не съм, Джоузеф, но това е само въпрос на време. Тези взаимоотношения бяха основен източник на доходи за детектив Хатауей, а Брубейкър винаги е бил глупав негов подражател. Иска ми се да имах по-оптимистични новини за теб.

Джо не беше отговорил нищо. Беше потупал треперещата ръка на стареца и си бе тръгнал от коптора.

Курц седеше в „Блус Франклин“, чакаше мистериозния господин Фриърс и се чудеше дали е съвпадение, че две ченгета от отдел „Убийства“ го следяха отново тази вечер.

Квартетът на Коу Пиърс тъкмо довършваше петнадесетминутна версия на All Blues на Майлс Дейвис — изпълнена със соло рифове в стил Оскар Питърсън, които позволиха на пианиста да се развихри — когато Курц забеляза един добре облечен чернокож мъж на средна възраст в другия край на заведението, запътил се към него. Джо, който все още не беше свалил късото си палто, пъхна ръка в десния си джоб и свали предпазителя на полуавтоматичния си .40-калибров пистолет.

Добре изглеждащият мъж застана до масата му.

— Господин Курц?

Джо кимна. Ако онзи посегнеше към оръжието си, щеше да му се наложи да стреля през палтото си, а не изгаряше от желание да простреля единствената си прилична връхна дреха.

— Аз съм Джон Уелингтън Фриърс — представи се чернокожият. — Предполагам, че общият ни познат, доктор Фредерик, ви е уведомил, че ще дойда тази вечер.

Доктор Фредерик? , помисли си Курц. Веднъж беше чул Татко Соул да нарича Пруно с това име, но смяташе, че то е малкото му име, а не фамилията.

— Сядайте — покани го Курц, без да отмества ръка от пистолета, който беше насочен към него под масата. Чернокожият се разположи с гръб към квартета, който тъкмо се оттегляше в почивка. — Какво искате, господин Фриърс?

Мъжът въздъхна и потърка изморено очите си. Той беше облечен в сив костюм от три части, който вероятно струваше няколко хиляди долара — Пруно беше прав за влечението му към елеците. Беше нисък човек с къса, къдрава черна коса и перфектно оформена къдрава брада — и двете бяха започнали да посивяват елегантно. Ноктите му бяха добре поддържани, а очилата му с рогови рамки бяха класически „Армани“. Часовникът му беше малък, непретенциозен и не изглеждаше скъп, но всъщност беше точно такъв. Не носеше никакви бижута. Този човек имаше интелигентното изражение на Фредерик Дъглас и У. Е. Б. Дюбоа 3 3 Фредерик Дъглас (1818-1895) — афроамерикански социален реформатор, писател и оратор, един от лидерите на аболиционизма и един от най-важните американски писатели на своята епоха и в историята на САЩ. Написва три автобиографии, в които описва живота си като роб и борбата си да бъде свободен. Уилям Едуард Бъргхард Дюбоа (1868-1963) — американски социолог, социалист, историк, активист, писател и редактор. Той е първият афроамериканец, който завършва докторантура и преподава в Университета на Атланта. , които Курц беше виждал само на снимки, и на приятеля на Пруно — Татко Соул, който беше виждал на живо.

— Искам да намерите мъжа, който уби малкото ми момиченце — каза Джон Уелингтън Фриърс.

— Защо решихте да дойдете при мен? — попита Курц.

— Защото сте частен детектив.

— Не съм. Аз съм престъпник, който е освободен предсрочно за добро поведение. Нямам разрешително за частен детектив, нито пък някога отново ще получа такова.

— Но вие сте опитен детектив, господин Курц.

— Вече не съм.

— Доктор Фредерик каза…

— Пруно дори не знае кой ден сме днес.

— Той ме увери, че вие и партньорката ви, госпожица Филдинг, сте най-добрите…

— Това беше преди повече от дванадесет години — отвърна Курц. — Не мога да ви помогна.

Фриърс потри отново очи и бръкна във вътрешния джоб на сакото си. Ръката на Джо все още беше на пистолета. Пръстът му остана на спусъка.

Мъжът извади малка цветна снимка и я плъзна по масата към Курц — на нея имаше чернокожо момиче на тринадесет или четиринадесет години, облечено в черен пуловер и със сребърно колие. Хлапето беше привлекателно и с приятен външен вид, а в очите му блестеше много по-жива версия на интелигентността на Джон Уелингтън Фриърс.

— Дъщеря ми, Кристъл — каза чернокожият. — Беше убита преди двадесет години. Мога ли да ви разкажа историята?

Курц не отговори.

— Тя беше нашето малко момиченце — продължи Фриърс. — На мен и на Марша. Кристъл беше умна и талантлива. Свиреше на цигулка… Аз съм концертиращ цигулар, господин Курц, и знам, че дъщеря ми беше достатъчно надарена, за да стане професионален музикант, но това дори не беше основният ѝ интерес. Тя беше поетеса — не просто редящ стихове юноша, а истинска поетеса. Доктор Фредерик потвърди това, а както знаете, той не беше само философ, но също така надарен литературен критик…