Дэн Симмонс - Замръзване

Няколко дни беше подложена на унижението Марко и Лео — или Момчетата, както ги наричаше тя — да я следват на велосипеди. Телохранителите ѝ също не бяха особено доволни, тъй като не бяха карали колело дори като хлапета и дебелите им задници висяха от седалките им като безквасно тесто. През последните няколко седмици бяха стигнали до компромис — Анджелина бягаше по алеята за пешеходците, а Лео и Марко я следваха бавно по обикновено празната „Ривърсайд Драйв“ в техния „Линкълн Таун Кар“. След като влезеше в подлеза, тя на практика оставаше извън полезрението на Момчетата за около три-четири минути и те я изчакваха на една отбивка, където си ядяха поничките, докато не се появеше между дърветата, вече поела на юг. Анджелина обаче се беше подсигурила за тези няколко минути с един малък и удобен полуавтоматичен .45-калибров „Компакт Уитнес“, италианско производство, който носеше в кобур на кръста на спортния си екип, под широкия си суитшърт. Също така разполагаше с малък мобилен телефон с номера на Момчетата на бързо набиране, но знаеше, че ще стигне първо до пистолета, а не до апарата.

Тази сутрин Анджелина се беше замислила за разговорите с Гонзага и дори не махна на Марко и Лео, когато пое по пътеката на запад, отдалечи се от улицата и влезе в подлеза, като внимаваше да не се хлъзне на леда.

В другия му край я чакаше човек с пистолет. Оръжието — полуавтоматично и едрокалибрено — беше насочено в гърдите ѝ. Нападателят ѝ го държеше с една ръка, както правеха баща ѝ и чичовците ѝ, преди цяло едно поколение да бъде обучено да държи огнестрелните оръжия с две ръце, сякаш тежаха петнадесет килограма.

Анджелина спря и вдигна ръце. Надяваше се това да е просто обир. Ако наистина беше така, щеше да отнесе главата на шибаняка в мига, в който се обърнеше да избяга.

— Добро утро, синьорина Фарино — каза мъжът с късото палто. — Или да те наричам синьора Ферара?

Добре , помисли си Анджелина. Дотук с надеждите за обир. Но ако този щеше да я убива, то той беше най-бавният проклет наемен убиец в историята на мафията. Вече трябваше да я е оправил и да си е плюл на петите. Навярно знаеше, че Момчетата я чакат само на няколкостотин метра от тук. Тя затаи дъх и огледа лицето на мъжа.

— Курц — каза най-накрая. Не се бяха срещали, но беше разгледала добре снимката, която Стиви ѝ беше изпратил да предаде на Тъпаците.

Онзи нито се усмихна, нито кимна. Не свали и пистолета.

— Знам, че си въоръжена — каза той. — Дръж си ръцете горе и няма да се случи нищо драматично. Засега.

— Не можеш да си представиш каква грешка допускаш — каза бавно и внимателно Анджелина Фарино Ферара.

— Какво ще направиш? Ще изпратиш някой да ме убие ли?

Жената никога не беше срещала този мъж, но знаеше достатъчно за него, за да е наясно, че не трябва да се прави на ударена.

— Така нареди Стиви — отвърна тя. — Аз бях просто посредник.

— Защо Тъпаците?

Анджелина се изненада от въпроса, но бързо се окопити.

— Считай ги като предварителен тест. — Тя се зачуди дали да не свали ръце, но погледна Курц в очите и реши да не го прави.

— Тест за какво?

Продължавай да говориш , помисли си Анджелина. След още две-три минути Момчетата щяха да дойдат да я търсят, когато не се появеше от другата страна. Ще го направят ли? Тази сутрин е много студена. В колата им е топло. Навярно след четири минути. Едва се спря да не погледне големия си дигитален часовник.

— Смятах, че може да си ни полезен — отговори тя. — Да си полезен на мен. Стиви нареди убийството ти, но аз избрах идиотите, за да проверя дали си добър.

— Защо Малкия Скаг ме иска мъртъв? — попита Курц.

Анджелина осъзна, че този мъж е много силен, тъй като изпънатата му ръка, в която държеше тежкия пистолет, не потрепна нито веднъж.

— Стиви смята, че имаш нещо общо със смъртта на баща ни и сестра ни — отговори тя.

— Не е вярно. — Гласът на Курц беше изключително спокоен.

Анджелина смяташе, че ако започне да спори с него, ще се случи едно от две неща — ще спечели повече време или ще получи по-бързо изстрел в сърцето — затова реши да каже истината.

— Той смята, че си опасен, Курц. Знаеш прекалено много. — Брат ми те е наел, за да наемеш Датчанина да убие София и татко , помисли си тя, но не каза нищо на глас.

— Каква ти е играта?

— Ръцете ми се изморяват. Мога ли просто да…

— Не — отвърна Курц. Дулото на пистолета му продължаваше да не потрепва.

— Искам да имам някакво преимущество, когато Стиви излезе от затвора — отвърна Анджелина и се изненада, че сподели на този бивш затворник нещо, което не би разкрила пред никого. — Помислих си, че може да ми бъдеш полезен.