Дэн Симмонс - Замръзване

— Как?

— Като убиеш Емилио Гонзага и най-верните му хора.

— Защо, по дяволите, да го правя? — попита Курц.

Жената се изненада, че този мъж дори не звучеше заинтригувано, а само леко развеселено.

Тя си пое глътка въздух. Сега беше моментът да спечели всичко или нищо. Не го беше планирала по този начин. Всъщност смяташе до няколко седмици да пипне Курц, да го събори на колене със завързани зад гърба му ръце, може би дори да му избие няколко зъба, и чак тогава да стигне до тази част. Сега ѝ оставаше само да му отговори на въпроса и да наблюдава лицето, очите, мускулчетата около устата и врата му за някаква реакция .

— Емилио Гонзага нареди убийството на приятелката ти Саманта преди дванадесет години — отвърна Анджелина. За секунда се почувства като дуелист, чийто единствен изстрел не е уцелил целта си. Нищо в лицето на Джо Курц не се промени и на йота… нищо. Очите му приличаха на тези на древен екзекутор от картина на Йеронимус Бош — ако художникът имаше такава, а тя знаеше, че няма. За един безумен момент искаше да се хвърли на земята, да се претърколи и да извади своя .45-калибров „Компакт Уитнес“ от колана си, но нетрепващото черно дуло я накара да се откаже.

Още минута и Момчетата ще… Анджелина беше наясно, че не разполага с още минута. Въобще не беше от хората, които обичаха да се самозаблуждават.

— Не — каза най-накрая Курц.

— Да — настоя тя. — Знам, че ти си се погрижил за Еди Фалко и Мани Ливайн преди дванадесет години, но по онова време Гонзага им дърпаше конците. Той издаде заповедта.

— Щях да разбера, ако беше така.

— Никой не знаеше.

— Фалко и Ливайн бяха дребни наркопласьори — каза Курц. — Бяха прекалено глупави да… — Той млъкна, сякаш се сети за нещо.

— Аха — отвърна Анджелина. — Момичето. Изчезналата тийнейджърка — Елизабет Конърс — която партньорката ти Саманта търсеше. Гимназистката, която по-късно намериха мъртва. Следата водеше към Фалко и Ливайн, защото отвличането беше наредено от Гонзага. Конърс му дължаха почти четвърт милион долара, а момичето беше коз в ръката му, просто коз. Онези двама идиоти бяха приятелски настроените ѝ училищни пласьори. След като партньорката ти разбра каква е връзката между всички, Емилио нареди на Еди и Мани да се отърват от нея, а след това той се отърва от Елизабет. После пък ти очисти Фалко и Ливайн и му направи услуга.

Курц поклати бавно глава, но не отдели поглед от Анджелина. Пистолетът все още беше насочен в гърдите ѝ. Тя беше наясно, че един .40-калибров куршум ще направи сърцето ѝ на каша, преди да излезе през гръбнака ѝ.

— Постъпи много глупаво, Курц. Дори влезе в затвора и отклони следователите от Гонзага. Сигурно се е спукал от смях.

— Щях да чуя нещо, ако наистина беше така.

— Но не си — отвърна Анджелина, която беше наясно, че времето и на двама им е свършило. Трябваше да приключват — по един или друг начин. — Никой не е чувал това. Но мога да го докажа. Дай ми възможност да го направя. Обади ми се и ще си уредим среща. Ще ти покажа доказателството и ще ти кажа как да се опазиш от Стиви. Но най-важното е, че ще ти обясня как можеш да се докопаш до семейство Гонзага.

Настъпи дълга тишина, нарушавана единствено от духащия от езерото вятър. Беше много студено. Анджелина имаше чувството, че краката ѝ ще се разтреперят всеки момент — надяваше се да е от студа — и се стегна. Най-накрая Джо Курц каза:

— Свали си суитшърта.

Тя повдигна вежди.

— Липсва ти сексът ли, Джо? Трудно ти е да си намериш мацка, откакто прецака сестра ми ли?

Курц не ѝ отговори, но ѝ направи знак с пистолета си.

Анджелина свали бавно и внимателно лентата с фенерчето от челото си и съблече широкия суитшърт презглава, след което го пусна на земята. Остана само по спортния си сутиен. Знаеше, че зърната ѝ се виждат съвсем ясно през тънкия памучен плат. Надяваше се да разсеят достатъчно Курц.

Не успяха. Мъжът посочи със свободната си ръка стената на подлеза.

— Заеми позиция.

Анджелина се разкрачи и постави ръце на студения бетон. Курц се приближи внимателно до нея и раздалечи още повече краката ѝ. Извади .45-калибровия ѝ „Компакт Уитнес“ от кобура, прокара бързо и професионално ръце по предната част на тялото и бедрата ѝ и ѝ взе телефона от джоба. Смачка апарата с крак и прибра пистолета в палтото си.

— Искам си желязото обратно — каза на студената стена Анджелина. — Има сантиментална стойност за мен. Застрелях първия си съпруг с него, в Сицилия.