Дэн Симмонс - Замръзване

Брубейкър излезе. Майърс се спря за миг и погледна опитващия се да си поеме въздух Курц.

— Не трябваше да убиваш Хатауей — каза тихо дебелият полицай. — Фред знае, че ти си го оправил и един ден ще го докаже. Тогава няма да има предупреждения.

След тези си думи Майърс също излезе. Курц се заслуша в стъпките и ругатните им по адрес на асансьора, докато слизаха по ехтящото стълбище. После трябваше да посипе още прах от мазилка на стъпалата. Надяваше се да не направят на пух и прах волвото му, докато го претърсваха.

Можеше да е много по-зле. Брубейкър и Хатауей бяха един вид приятели — две мръсни ченгета — но Хатауей беше на заплата при Фарино и получаваше втора от София Фарино по време на жалкия ѝ опит да превземе бизнеса на баща си. Хатауей беше видял възможност да отстрани Курц и да се подмаже на София Фарино. И почти беше успял. Почти. Ако Брубейкър и Майърс работеха пряко за Фарино или Гонзага, сутринта можеше да се окаже много лоша и кратка за Джо Курц. Поне сега разбра, че ченгетата не са изцяло в джоба на Анджелина Фарино Ферара.

Курц най-накрая успя да стане, заклатушка се до прозореца, отвори го и повърна на алеята. Нямаше смисъл да си мърси банята. Беше я почистил преди една-две седмици.

Когато дишането му се успокои и коремните му мускули спряха да се свиват болезнено, той отиде до хладилника за закуска, взе си бира „Милър Лайт“ и се отпусна на дивана. Знаеше, че трябва да слезе до алеята, за да си прибере двата пистолета, но реши първо да си почине малко.

След десет минути отвори сгъваемия си телефон и се обади на Арлен в офиса.

— Какво става, Джо? Рано си станал.

— Искам да направиш едно много задълбочено проучване — отвърна Курц. — Джеймс Б. Хансън. — Продиктува ѝ фамилията му буква по буква. — В началото на осемдесетте е бил психолог в Чикаго. Ще намериш доста вестникарски статии и полицейски доклади от този период. Искам всичките, до които успееш да се докопаш — абсолютно всичките — след което потърси всичко за всеки с това име, когото намериш.

— За всеки ?

— За всеки — повтори Курц. — Искам името да бъде потърсено в трудовете по психология, университетските факултети, полицейската база с данни, брачните свидетелства, шофьорските книжки, имотните сделки, каквото се сетиш. Този човек е замесен в тройно убийство и самоубийство в Чикаго. Провери за всички такива случаи оттогава, включващи няколко убийства и самоубийство, като използваш полицейската база с данни. Настрой софтуера да търси подобни имена, анаграми, фактори, всичко.

— Знаеш ли колко време и пари ще ни струва това, Джо?

— Не.

— Искаш ли да разбереш?

— Не.

— Всичките ни компютърни ресурси ли да използвам? — Синът и съпругът на Арлен някога бяха много добри хакери и тя разполагаше с голяма част от инструментите им, включително достъп до имейли и пароли от предишната ѝ работа като юридически секретар на няколко места — както и един вътрешен човек, който работеше за областния прокурор на окръг Ери. С две думи, питаше Курц дали да наруши закона в събирането на тази информация.

— Да — отвърна той и чу Арлен да въздиша и да издухва цигарен дим.

— Добре. Спешно ли е? Да го преместя ли преди ежедневното проучване на „Суитхарт Сърч“?

— Не. Може да почака. Направи го, когато имаш време.

— Мога ли да предположа, че не става въпрос за клиент на „Суитхарт Сърч“, Джо?

Курц допи бирата си.

— Този Джеймс Б. Хансън в Бъфало ли е сега? — попита Арлен.

— Не знам. Също така имам нужда от още една проверка.

— Слушам те. — Курц си я представи с химикала над бележника ѝ.

— Джон Уелингтън Фриърс. Концертен цигулар. Живее в Ню Йорк, вероятно в Манхатън, вероятно в Горен Ийст Сайд. Предполагам, че няма криминално досие, но искам всичко от медицинския му картон.

— Мога ли да използвам всичките ни…

— Да — отвърна Курц.

Медицинските картони бяха сред най-чинно пазените тайни в Америка, но последната работа на Арлен, докато той беше в затвора, бе в гнездо на адвокати „преследвачи на линейки“ 6 6 Недобросъвестни адвокати, които убеждават клиентите си да разиграят определени схеми за извличане на изгода. . Можеше да изрови медицински картони, за чието съществуване не знаеше дори личният лекар на пациента.

— Добре. Ще идваш ли днес? Можем да огледаме един офис, който съм си отбелязала във вестника.

— Не знам дали ще успея — отвърна Курц. — Как върви със „Сватбени камбани“?

— Информационните услуги са уредени — обясни Арлен. — Кевин чака да регистрираме фирмата. Сайтът е готов да бъде качен. Нуждая се единствено от пари в банката, за да мога да напиша чека.