Дэн Симмонс - Замръзване

— Триумвират — поправи го Анджелина и веднага съжали, че не си беше държала устата затворена. Изтърпи глупаците , беше я учил граф Ферара. После ги накарай да страдат.

— Какво е това? — Емилио се опитваше да достигне до нещо, заседнало в зъбите му.

— Триумвират — повтори Анджелина. — Така са го наричали римляните, когато са имали трима водачи едновременно. Тройката е руската дума за трима управляващи… и за всичко, съставено от три неща. Изразът „руска тройка“ идва точно от впряга на шейна с три коня.

Емилио изсумтя и погледна през рамо. Двете от горилите му с бели сака, които беше накарал да влязат в ролята на сервитьори, стояха с ръце пред слабините си и с празни погледи. Мики Кий и другият бодигард гледаха тавана. Всички се правеха на приятно разсеяни, когато донът биваше поправян.

— Както и да е — отвърна Емилио. — Важното е, че ще се облажим ти, аз и Малкия Ска… Стивън… Той ще се облажи най-много. Като едно време, само че без омразата. — Гонзага произнесе последната дума омрасата .

Като едно време, само дето ти си избран за Господ, аз за твоя курва, а Стиви ще бъде убит няколко месеца след като излезе от затвора , помисли си Анджелина и вдигна чашата си с горчиво каберне.

— За новото начало — каза приповдигнато тя.

Мобилният телефон, който Курц ѝ беше дал, иззвъня. Гонзага спря да дъвче и се намръщи на това неспазване на етикета.

— Извинявай, Емилио. Само Стиви, адвокатът му и още няколко души използват този номер. Трябва да вдигна. — Анджелина стана от масата и обърна гръб на прасето на трона му. — Да?

— „Сейбърс“ играят тази вечер — чу тя гласа на Джо Курц. — Ела на мача.

— Добре.

— След първата сериозна контузия отиди в женската тоалетна до централния вход. — Курц затвори.

Анджелина прибра телефона обратно в малката си дамска чанта и седна отново на масата. Емилио се жабуреше с ликьор, сякаш беше вода за уста.

— Бързо свърши — каза той.

— Понякога хубавите неща са кратки — отвърна тя.

Горилите донесоха кафе в сребърна кана и пет вида сладкиши.

Беше късен следобед, снегът се бе усилил и почти бе тъмно, когато Курц стигна след тридесетминутно шофиране до крайния квартал Локпорт. Къщата на „Локъст стрийт“ изглеждаше приятна, средна класа и безопасна — лампите светеха на двата етажа. Курц мина покрай нея, зави наляво и паркира на средата на следващата улица пред една подобна на ранчо къща за продан. Доналд Рафърти не познаваше волвото му, но този квартал не беше от онези, в които един автомобил с човек в него, паркиран на улицата за дълъг период от време, щеше да остане незабелязан.

На предната седалка беше сложено електронно устройство с големината на малко радио. Курц включи в него слушалките си. За всеки минувач щеше да изглежда като човек, който чака агента си на недвижими имоти в късния петъчен следобед и се наслаждава на музиката от своя дискмен.

Устройството представляваше късовълнов радиоприемник, настроен на честотата на петте бръмбара, които беше поставил в дома на Рафърти и Рейчъл преди три месеца. Електронното оборудване погълна всичките му спестявания по онова време. Не беше взел по-силен предавател и устройство за записване — нямаше нито времето, нито хора, които да преслушват записите — но поне можеше да подслушва, когато дойдеше в квартала, а това го правеше често. Вечерните подслушвания му осигуряваха достатъчно информация.

Рейчъл, четиринадесетгодишната дъщеря на Сам, беше интелигентно, мълчаливо, чувствително и самотно момиче. Тя се опитваше да играе ролята на дъщеря на Рафърти, нейния втори баща, но той беше прекалено зает и разсеян заради хазартните си увлечения или много пиян, за да ѝ обръща внимание. Рафърти не тормозеше Рейчъл, освен ако пълното безразличие не минаваше за тормоз.

Сам беше омъжена за този човек едва десет месеца — при това четири години преди раждането на Рейчъл, в създаването на която Рафърти не беше участвал — но тъй като нямаше друго семейство наоколо, когато беше убита преди дванадесет години, го бе посочила за настойник на детето ѝ — едно много логично по онова време решение. Застраховката ѝ и семейното ѝ наследство явно се бяха сторили привлекателни за Рафърти, когато бе подал документите за осиновяването на Рейчъл; парите бяха платили къщата и колата му и бяха уредили не един от хазартните му дългове. Но сега отново беше започнал да губи сериозно, което означаваше, че също така е започнал да пие сериозно. Рафърти имаше три редовни приятелки, с две от които прекарваше нощите в Локпорт по стриктен график, за да не могат да заподозрат за съществуването на другата. Третата му приятелка беше една смъркаща кока курва на „Сенека стрийт“ която нито знаеше, нито се интересуваше къде живее той.