Дэн Симмонс - Замръзване

Когато Джеймс Б. Хансън беше на дванадесет години — тогава живееше в Кърни, Небраска, под истинското си име, което вече беше забравил — гледа онзи филм на Тони Къртис — „Големият самозванец“. Той беше по действителен случай и се разказваше за един мъж, който сменяше работа след работа и самоличност след самоличност — по едно време се преструваше на лекар и дори бе успял да извърши животоспасяваща операция. Четиридесет години по-късно тази идея вече бе използвана безброй пъти в киното, телевизията и така наречените „риалити шоута“, но за младия Джеймс Б. Хансън тази лента беше откровение, сравнимо с онова разтърсващо прозрение, което беше получил Савел на път за Дамаск.

Хансън веднага започна да създава своя образ, като отначало лъжеше приятели, учители и майка си… баща му беше починал в автомобилна катастрофа, когато беше на шест. После майка му почина, когато беше първа година в Университета на Небраска. След няколко дни Хансън прекрати образованието си, премести се в Индианаполис и промени името и миналото си. Оказа се изключително лесно начинание. Самоличността в САЩ си беше направо личен избор и набавянето на добри актове за раждане, шофьорски книжки, кредитни карти, дипломи от училища и университети си беше като детска игра.

Като дете Джеймс Б. Хансън късаше крилата на мухи и правеше дисекция на малки котенца. Това определено беше ранен знак, че ще стане социопат и опасна личност с психични отклонения — две години си изкарваше прехраната като професор по психология и преподаваше тези неща по време на лекциите си — но това не го безпокоеше. Онова, което посредствените светила в тази област наричаха социопатология, за него беше освобождение — освобождение от социалните ограничения, срещу които милионите неудачници не се съпротивляваха. Хансън беше наясно със своето превъзходство от десетилетия — единственото добро нещо, което гимназията в Небраска беше направила за него, беше предписването на пълен набор от тестове за интелигентност — тогава се съмняваха за вероятни емоционални проблеми и проблеми с обучението — и изуменият училищен психолог каза на майка му, че Джими (това не беше името му) има коефициент на интелигентност 168, което го поставяше в категорията на гениите и беше максимумът, който тези тестове можеха да измерят. Това не беше новина за Джими, който отдавна беше наясно, че е много по-интелигентен от съучениците и учителите си (той нямаше истински приятели). Това не беше арогантност, а проницателност. Училищният психолог им обясни, че една програма за надарени/талантливи или едно специално училище биха били подходящи за младия Хансън, но, разбира се, такива неща не съществуваха в Кърни, Небраска, през шейсетте години. Освен това една от учителките вече беше научила — чрез есетата по творческо писане — че шестнадесетгодишният Джими има влечение към измъчването на кучета и котки и едва не го изключиха. Спасиха го само намесата на болната му майка и собственото му протакане.

В тези есета Хансън за последно сподели истината за нещо важно.

На млади години той научи една основна истина — почти всички експерти, специалисти и професионалисти бяха въздух под налягане. Голяма част от така наречените им професии се състоеше от езика, жаргона и специализираните им глупости. Всеки по-умен човек можеше да се впише в ролите им, ако се запознаеше с тези неща и се снабдеше с необходимото оборудване. През последните тридесет и две години на освобождаване от наложените му истини и самоличност, Хансън никога не се въплъти в пилот на пътнически самолет или неврохирург, но подозираше, че щеше да успее, ако си го поставеше за цел. През това време обаче си вадеше прехраната като професор по английски, главен редактор в известно издателство, оператор на тежка строителна техника, пилот на НАСКАР, психиатър в Парк авеню, професор по психология, херпетолог 7 7 Херпетология — клон от зоологията, изучаващ земноводни и влечуги. , специализиращ в извличането на отрови, специалист по ЯМР, компютърен дизайнер, награждаван агент на недвижими имоти, политически съветник, ръководител на полети, пожарникар и още няколко други професии. Не беше изучавал никоя от тези специалности, освен в библиотеката.

Джеймс Б. Хансън беше наясно, че не парите управляваха света, а глупостта и наивността.

Той живя в повече от двадесет и пет големи американски града и прекара две години във Франция. Европа не му хареса. Възрастните бяха арогантни, а малките момиченца — прекалено материални. Освен това беше много трудно да си намериш оръжие. Куките обаче бяха също толкова тъпи, колкото в Америка, но бог му е свидетел, храната беше по-добра.