Дэн Симмонс - Замръзване

Стаята му — всъщност бяха две големи свързани стаи — се намираше от страната на алеята и разполагаше не с една, а с две ръждясали противопожарни стълби. Вратите на асансьора бяха запечатани след петия етаж, така че на Курц му се налагаше да върви още три етажа всеки път, когато се качваше или слизаше. Но това беше малка цена за сигурността, която си осигуряваше по този начин, тъй като веднага разбираше, когато някой му беше дошъл на гости или се опиташе да му дойде на гости. Пети, управителят и рецепционист през деня, и Глория, която поемаше нощните смени, получаваха достатъчно заплащане всеки месец, за да му се обаждат на мобилния, ако някой непознат за тях се насочеше към асансьора или стълбището.

Курц влезе в хотела през задния вход, в случай че Брубейкър беше оставил партньора си Майърс в лобито, макар това да не беше много вероятно, тъй като цивилните ченгета бяха като змиите и монахините — винаги се движеха по двама. Качи се по задното стълбище на изоставената кухня до третия етаж, след което използва главното, за да стигне до осмия етаж. На площадката на шестия етаж беше видял два чифта следи от обувки в прахта от мазилка, която нарочно беше посипал. Брубейкър, който беше с по-голям крак — както беше установил отпреди — имаше дупка в едната подметка. Този човек имаше дупка и в душата си.

Следите водеха до средата на прашния и мрачен коридор — Курц се придвижваше залепен за стената — и свършваха до отворената врата на стаята му. Двамата детективи бяха влезли с взлом, като направо бяха изкъртили вратата от полицейската ключалка 5 5 Вид ключалка за допълнителна защита. и пантите ѝ. Джо се приготви, стегна мускулите на корема си и влезе в дома си.

Майърс се появи иззад вратата и го удари в корема с месингов бокс. Курц падна и се опита да се претърколи до стената, но Брубейкър имаше достатъчно време да дойде от другата страна и да се опита да го срита в главата. Кракът му уцели рамото му, тъй като Джо се сви и се претърколи отново.

Майърс го изрита в задната част на левия му крак и парализира прасеца му, а Брубейкър — по-високият, по-грозният и по-умният от двамата — извади своя 9-милиметров „Глок“ и го притисна в меката част зад лявото му ухо.

— Само ни дай причина — изсъска детективът.

Курц не помръдна. Все още не можеше да диша, но от личен опит знаеше, че стегнатите му коремни мускули и диафрагмата щяха да се отпуснат, преди да припадне от липса на кислород.

— Само ми дай шибана причина ! — изкрещя Брубейкър и дръпна затвора на пистолета си. Нямаше нужда да го прави, разбира се, тъй като беше с единично действие, но изглеждаше и звучеше драматично.

— Хей, хей, Фред — каза Майърс, който се обезпокои наистина.

— Майната му, Томи — отвърна партньорът му и опръска бузата на Курц със слюнка. — Този мизерен шибаняк… — Той удари жертвата си силно по врата с пистолета и след това го изрита в кръста.

Курц изсумтя, но не помръдна.

— Сега го претърси — нареди Брубейкър.

С преместения на слепоочието му глок, Джо стоеше като статуя, докато Майърс го претърсваше грубо — скъса копчетата на палтото му, когато го разтвори, и обърна джобовете му навън.

— Чист е, Фред.

— Мамка му! — Дулото се махна от лявото слепоочие на Курц. — Сядай, задник, с ръце зад гърба и с гръб в стената.

Курц изпълни нареждането. Майърс се разположи на подлакътника на пружинения диван, който служеше едновременно за мебел и за спане на собственика си. Брубейкър се беше отдръпнал на метър и половина, но не отделяше 9-милиметровия от главата на целта си.

— Трябва да те убия още сега, шибан мизерник — каза със спокоен глас той и потупа джоба на евтиния си костюм. — И да оставя трупа ти да гние тук. Плъховете ще изядат три четвърти от теб, преди някой да те е открил.

Ще ме изядат целия, преди някой да ме открие тук , помисли си Курц, но не сподели мнението си на глас.

— Тогава Джими Хатауей ще почива в мир — каза Брубейкър с напрегнат глас и с неспокоен пръст на спусъка на пистолета си.

— Фред, Фред — намеси се Майърс, влязъл в ролята си на доброто ченге. Или поне на ченгето с някакъв здрав разум, което не се е превърнало в пощурял убиец.

— Мамка му — отвърна Брубейкър и свали оръжието. — Не си струваш, шибано лайно. Не и след като съвсем скоро ще те оправим по законен начин. Не си струваш шибаната хартия, която ще трябва да изпишем, ако го направим сега. — Той пристъпи напред и срита Курц в корема.

Бившият частен детектив се отпусна на стената и зачака да настъпи моментът, в който отново щеше да е способен да диша.