Дэн Симмонс - Замръзване

Мога да се махна още сега , помисли си Хансън. Мислите му работеха в ритъма на чистачките на колата му. Мога да подхвърля револвера, да се обадя анонимно на 911, за да посоча с пръст убиеца на старицата в Чийктуага, и да си тръгна веднага. Това щеше да е вариантът, в който със замахване на ръката щеше да разчисти шахматната дъска, и имаше нещо елегантно в него. За кого се мисли този Курц? , беше въпросът, който веднага му изникна в главата. С опита си за изнудване бе издигнал играта до ново и много по-лично ниво. Ако Хансън не доиграеше партията, сам щеше да събори пораженски царя си. Онзи болен човек Фриърс и този социопат и бивш затворник се опитваха да го победят в собствената му игра.

Няма да стане, мамка му , помисли си той и веднага изрече умилостивяваща молитва към Спасителя.

След това пое на запад и се качи на магистралата в посока север към реката.

Курц отиде на пустата алея до „Алън стрийт“, паркира таксито до линкълна, прехвърли Рафърти от таксито в багажника на линкълна, а таксиметровия шофьор със запушена уста и с превръзка на очите от линкълна в таксито, след което се обади на Хансън, докато караше към пентхауса на Фарино. Имаше нещо в спокойния и мазен глас на Джеймс Б. Хансън, което накара главата му да тупти от болка.

Стигна до „Марина Тауър“, остави Рафърти в багажника и се качи с асансьора. Всички обядваха и Курц се присъедини към тях. Анджелина беше казала на готвача, прислужниците и счетоводителите от единадесетия етаж да си вземат почивен ден — за да нямат проблеми с бурята след това — така че шарената шайка в пентхауса си беше приготвила чили по рецепта на Джон Фриърс, различни видове сирена, хубава франзела, тортила чипс и горещо кафе. Анджелина предложи вино, но никой не беше в настроение за него. Курц беше по-навит за няколко чаши уиски, но реши да ги пропусне, докато не свършеше задачите за деня.

След обяда излезе на студения и ветровит западен балкон, за да си прочисти главата. След няколко минути Арлен се присъедини към него и запали цигара „Марлборо“.

— Можеш ли да повярваш, Джо? Тя е дъщеря на дон на мафията, но не позволява да се пуши в апартамента ѝ. В какво се превръща Коза Ностра?

Курц не отговори. Небето на северозапад беше черно като изтъкано от нощ покривало, пъплещо към града. Лампите на пристанището и алеите вече бяха пуснати.

— За Рафърти ли мислиш? — попита секретарката.

Курц кимна.

— Може ли да поговорим за Рейчъл, Джо?

Той нито отговори, нито я погледна.

— Гейл каза, че днес има известно подобрение. Държат я упоена през повечето време и я наблюдават да не направи инфекция заради отстранения бъбрек. Дори да има драстично подобрение при нея, пак ще минат няколко седмици — може би около месец и половина — преди да я изпишат от болницата. След това ще се нуждае от специални грижи у дома.

Курц я погледна.

— Аха? И?

— Знам, че няма да позволиш Рейчъл да бъде пратена в приемно семейство, Джо.

Нямаше нужда да отговаря, за да покаже, че е съгласен с това.

— Познавам те от много време и знам, че не си от хората, които се церемонят. Добър пример е тази ситуация с Хансън. Никога не се церемониш. Сега обаче трябва да го направиш.

— Как? — По лицето му падаха малки ледени капчици.

— Аз не мога да стана настойница на Рейчъл… Вече имах свое дете, дадох всичко от себе си в отглеждането му и после скърбих за смъртта му. Но Гейл винаги е искала да има дете. Това беше една от основните причини двамата с Чарли да скъсат… тази и фактът, че Чарли беше пълен задник.

— Гейл… да осинови Рейчъл? — Гласът на Курц беше напрегнат.

— Не е нужно да е пълно осиновяване — каза Арлен. — Рейчъл е на четиринадесет. Има нужда от назначен от съда настойник, докато навърши осемнадесет. Този вариант ще е перфектен за Гейл.

— Гейл е неомъжена.

— Това не е от толкова голямо значение за настойниците. А и тя има приятели в социалните служби и в „Ниагара Фронтиър Адопшън Опшън“ и познава някои адвокати, които се занимават с детски права. Зълва ми е отлична медицинска сестра — помниш, че специалността ѝ е детска хирургия — и разполага с много свободно време.

Курц погледна приближаващата буря.

— Ще можеш да прекарваш време с нея, Джо. С Рейчъл. Ще имаш възможност да я опознаеш. И тя да те опознае. Един ден ще ѝ разкажеш…

Курц я погледна. Арлен млъкна, дръпна си от цигарата и срещна погледа му.

— Кажи ми, че ще си помислиш за това, Джо.