Дэн Симмонс - Замръзване

Но първо трябваше да се погрижи за подробностите. Много лошо, че крадецът — Курц или някой друг — беше откраднал експлозивите му. Те щяха да опустошат тази част от къщата и на всеки екип от криминолози щяха да са му необходими седмици, дори месеци, за да разгадаят какво се беше случило тук. Но дори един обикновен пожар щеше да му осигури достатъчно време. Особено ако намереха и задължителното трето тяло в къщата.

Хансън въздъхна огорчен, че ще изгуби толкова много време, излезе навън, заключи вратата след себе си, качи се в големия си кадилак и потегли към хладилния склад. Там взе всичките пари от чувалите с трупове, избра тяло номер 4 от рафтовете, хвърли го в багажника на джипа си и пое към дома си, като гледаше да не превишава позволената скорост в този силен сняг. Мина покрай няколко снегорина, които чистеха, но почти нямаше движение по пътя. Явно Дона беше права, че училищата затварят рано днес.

Къщата беше в същото състояние, в каквото я беше оставил. Хансън прибра кадилака в гаража, пусна кучето Диксън вътре и затвори вратата на гаража, преди да понесе трупа нагоре по стълбите, да го извади от чувала и да го сложи на леглото до Дона. Трупът беше в дрехите, с които го бе убил преди две години, но Хансън отвори гардероба си и извади сако от туид, което никога не беше харесвал особено. Ръцете на мъртвия бяха замръзнали, затова само наметна сакото около раменете му. Също така си свали ролекса и го сложи на китката му. Сети се, че ще има нужда от часовник, затова свали този на Джейсън и го прибра в джоба на панталоните си.

Донесе петте туби с бензин, които държеше в гаража. Да изгори мястото сега и да си тръгне завинаги? Предпазливостта му казваше, че трябва да го направи, но все още имаше някои проблеми за разрешаване. Щеше да се нуждае от някои неща от къщата — навярно част от оръжията — но нямаше време, за да ги вземе сега.

Хансън остави тубите с бензин при Диксън в дневната. Внимателно заключи къщата, извади кадилака от гаража, затвори с дистанционното вратата му и потегли към центъра, за да подхвърли .38-калибровия револвер в хотелската стая на Курц.

Доналд Рафърти се радваше да се разкара от болницата.

Беше със счупена китка, с натъртвания на ребрата и корема и с превързана глава. Лекото сътресение все още му причиняваше адска болка, но беше наясно, че положението щеше да стане изключително тежко за него, ако не се разкараше бързо от болницата и от града.

Рафърти извади голям късмет с обвинението за сексуален тормоз над дете. Той възмутено отрече всичко пред ченгетата, когато го разпитаха, като отбеляза, че осиновената му дъщеря Рейчъл е като всички тийнейджъри — трудно се оправя с нея, тъй като постоянно лъже и обвинява другите за собствените си проблеми — и че не е направил нищо друго, освен да отиде на онази автобусна спирка късно през нощта, за да я прибере, след като беше избягала. Страхувал се, каза на ченгетата Рафърти, че взема наркотици. Двамата се скарали, защото на нея не ѝ харесвала идеята той да се ожени отново, макар че майка ѝ била мъртва вече от дванадесет години, и все още му била ядосана в колата, когато попаднал на поледица и автомобилът поднесъл на „Кенсингтън“.

Да, призна Рафърти пред ченгетата — макар и след като резултатите за алкохол в кръвта вече бяха излезли — той употребил алкохол същата вечер у дома — по дяволите, побъркал се от тревога за Рейчъл, защо да не удари няколко питиета — но какво трябвало да направи, след като му се обадила от автобусната спирка в 2:30 часа, да я остави ли? Не, пиенето не било причината за катастрофата — проклетата снежна буря и поледицата били виновни.

За негово щастие, когато Рейчъл дошла в съзнание в интензивното отделение, ченгетата разпитали и нея и тя оттеглила обвиненията си, че Рафърти се е опитал да я изнасили. Изглеждала объркана пред полицаите, явно от анестезията и болката от операцията. Но в крайна сметка се отказала от обвиненията, които отправила пред медиците, докато пожарникарите я вадили от останките на хондата.

Рафърти се почувства реабилитиран. Мамка му, въобще не беше направил опит да я изнасили. Просто момичето носеше пижама с два размера по-малка от нейния, когато слезе в кухнята, за да похапне торта, а той пиеше цяла вечер, разстроен от факта, че през следващите два уикенда нямаше да се види с Диди. Направи дребната грешка да застане зад Рейчъл, която стоеше пред плота, и да прокара ръце по набъбващите ѝ гърди, стомаха и бедрата.