Дэн Симмонс - Замръзване

Той влезе обратно в пентхауса през плъзгащите се врати.

Хансън мина по моста за Гранд Айлънд и се насочи към имението на Емилио Гонзага. Охранителите на портата се изумиха, когато им показа значката си и им каза, че е дошъл, за да се види с господин Гонзага. Те комуникираха с главната къща по портативни радиостанции, претърсиха го обстойно, за да се уверят, че не носи подслушвателни устройства, отнеха му служебния глок — той беше скрил .38-калибровия револвер под предната седалка — качиха го в черен „Шевролет Събърбън“ и го заведоха в главната къща, където го претърсиха отново и го оставиха да чака в голяма библиотека, където имаше стотици подвързани с кожа книги, които изглеждаха неотваряни. Двама бодигардове — единият беше азиатец с абсолютно празно изражение на гладкото си лице — стояха до стената в другия край с отпуснати до телата си ръце.

След малко Гонзага влезе в помещението с кубинска пура в уста. Хансън се изуми колко грозен беше този дон на средна възраст. Приличаше на крастава жаба, превърната в човек, с устата на Едуард Г. Робинсън 15 15 Едуард Е Робинсън (1893-1973) — роден в Румъния под името Емануел Голденберг американски актьор от златната епоха на Холивуд. През 1999 г. Американският филмов институт включва Робинсън под номер 24 в класацията на най-големите звезди мъже на класическото холивудско кино. , но лишен от хумора.

— Капитан Милуърт.

— Господин Гонзага.

Никой от двамата не протегна ръка, за да се ръкуват. Гонзага остана прав, а Хансън — седнал. Гледаха се един друг.

— Желаете ли нещо, детектив?

— Трябва да говоря с вас, дон Гонзага.

Високият грозен мъж направи жест с пурата си.

— Плащали сте на предшественика ми — започна капитанът. — Изпратихте ми чек миналия декември. Дадох го за благотворителност. Нямам нужда от парите ви.

Гонзага повдигна една от гъстите си черни вежди.

— Дошли сте в шибаната снежна буря, за да ми кажете това?

— Дойдох в тази снежна буря, за да ви кажа, че имам нужда от нещо по-важно и че мога да ви дам друго, още по-добро.

Гонзага зачака. Хансън погледна телохранителите. Мафиотът сви рамене и не им каза да се махнат.

Капитанът извади снимка на Джо Курц, която беше взел от досието му.

— Искам този човек мъртъв. Или ако трябва да бъда по-конкретен, имам нужда от помощ, за да го убия.

Гонзага се усмихна.

— Милуърт, ако носите подслушвателно устройство, което хората ми някак си са пропуснали, ще ви убия собственоръчно.

Хансън сви рамене.

— Претърсиха ме два пъти. Нямам никакви подслушвателни устройства. Но дори да имам, казаното от мен е престъпление само по себе си — да ви увещавам да ми станете съучастник в убийство.

— Говорим и за подвеждане — добави Гонзага. Начинът, по който говореше донът, накара Хансън да си помисли, че човешкият език не му беше роден.

— Да — съгласи се капитанът.

— Какво ще получа аз при тази хипотетична взаимна услуга, детектив Милуърт?

— Всъщност съм капитан Милуърт — отвърна Хансън. — От отдел „Убийства“. И ще получите дългогодишни услуги, които иначе не можете да си купите.

— В какво ще се състоят те? — попита Гонзага, като с този си въпрос искаше да отбележи, че вече получаваше всяка една услуга, която полицията на Бъфало можеше да му предложи.

— В безнаказаност.

— Без… какво? — Емилио Гонзага извади голямата пура от устата си и на Хансън му заприлича на жаба, която се бореше с лайно.

— В безнаказаност, дон Гонзага. Не само че няма да бъдете арестуван, когато извършите убийство, но няма да бъдете подлаган също така на сериозни разследвания. Ще имате карта, която ви пази от затвора, без дори да съществува опция да влезете в него. И не говоря само за отдел „Убийства“, но и за „Наркотици“, „Порок“… всички по веригата.

Гонзага запали отново пурата си и сбръчка чело. Той беше от хората, които обичаха да се правят, че мислят. Най-накрая Хансън видя, че лампичката над главата на жабока светна, когато осъзна какво му се предлага.

— Ще пазарувам само от едно място — каза донът.

— А аз ще бъда вашият доверен „Уолмарт“ — съгласи се капитанът.

— Значи сте адски сигурен, че ще станете началник на полицията?

— Несъмнено — каза той и побърза да добави, когато челото на жабока се сбръчка отново: — Няма никакво съмнение, сър. Междувременно ще се погрижа отдел „Убийства“ да не започва никакво разследване срещу вас.

— В замяна на убийството на един човек?