Дэн Симмонс - Замръзване

— В замяна на помощ за убийството на един човек.

— Кога?

— Ще се срещна с него на старата гара в полунощ. Това означава, че ще е там около десет часа.

— Този тип ми изглежда адски познат, но не мога да се сетя откъде — каза Гонзага, когато погледна снимката отново. — Мики.

Азиатецът се отлепи от стената.

— Познаваш ли този тип?

— Това е Хауърд Конуей. — Гласът на мъжа беше спокоен като походката му и много тих, но от думите му на Хансън му се замая главата и за втори път през този ден видя черни точки пред очите си.

Курц си е играл с мен. Ако знае името на Хауърд, значи вече го е убил. Но защо го е казал на Гонзага? Дали не бяха предвидили и този ход?

— Аха — отвърна Гонзага. — Новият шибан бодигард на Анджи Фарино. — Той размаха снимката пред Хансън. — Какво става тук? Защо сте погнали тази птичка от „Рейфърд“?

— Той не е бивш затворник от „Рейфърд“ — отвърна спокойно капитанът и примига няколко пъти, за да изгони черните точки, но в същото време се опитваше да не изглежда обезпокоен. — Той е бивш затворник от „Атика“ на име Джо Курц.

Донът погледна азиатеца.

— Курц. Курц. Къде сме чували това име, Мики?

— Преди да изчезне, Лео, нашият човек в лагера им, ни каза, че Малкия Скаг е дал малко жълти стотинки, за да убие бивш частен детектив на име Курц — обясни бодигардът, без да проявява пресилена почтителност към Гонзага.

Донът сбръчка още повече чело.

— Защо ѝ е на Анджи да наема някакъв тип, който брат ѝ иска да затрие?

— Тя си има собствени планове — отвърна Хансън. — И се обзалагам, че вие не влизате в тях, господин Гонзага.

— Колко човека ви трябват? — изсумтя донът.

— Нямам претенции. Колкото по-малко, толкова по-добре. Искам обаче да са най-добрите. Нуждая се от гаранция, че Курц — и всеки, който доведе със себе си — няма да напуснат онази гара живи. Разполагате ли с толкова добри хора, че да можете да ми дадете такава гаранция?

Емилио Гонзага се усмихна широко и показа големи конски зъби, които приличаха на пожълтяла слонова кост.

— Мики?

Мики Кий не се усмихна. Но кимна.

— Курц каза полунощ, но ще е там по-рано — обясни Хансън на убиеца. — Аз ще отида в осем с още двама мъже. Ще е тъмно в онази гара. Гледай да не ни сбъркаш с Курц. Можеш ли да стигнеш дотам в тази буря?

Емилио Гонзага извади пурата и се разсмя, а от устата му захвърча слюнка.

— Мики има шибан „Хамър“.

Следобедът и ранната вечер в „Марина Тауър“ бяха странно приятни и някак си елегично спокойни.

Курц беше научил думата „елегично“ от редовната кореспонденция с Пруно, докато беше в „Атика“. Преди да влезе в затвора, бе получил списък с двеста книги от бездомника, които трябваше да прочете, за да започне обучението си. Курц изчете всичките, като първата беше „Илиада“, а последната — „Капиталът“. Най-много му хареса Шекспир. Четеше всяка от пиесите му по седмица. Имаше предчувствието, че преди да свърши нощта, изоставената гара на Бъфало щеше да прилича на последното действие от „Тит Андроник“.

След обяда с чили Фриърс беше отишъл в единия край на голямата дневна на пентхауса, за да настрои цигулката си, а Арлен го помоли да изсвири нещо. Той само се беше усмихнал и поклатил глава, но Анджелина се присъедини към молбата. След това — изненадващо — същото стори и Марко и това накара дори Курц да вдигне поглед от прозореца.

Всички насядаха по канапета и столове, а Джон Уелингтън Фриърс отиде в средата на помещението, извади ленена кърпичка от джоба на сакото си и я сложи на подбрадника на изключително скъпия си инструмент. Застана почти на пръсти с вдигнат лък и започна да свири.

За изненада на Курц, произведението не беше класическо. Фриърс засвири мелодията от „Списъкът на Шиндлер“. Протяжните и жални пасажи като че ли замираха с въздишка, а затихващите части заехтяваха в студените прозорци като приглушените писъци на децата, натъпкани във влакове, пътуващи за Аушвиц. Когато приключи, никой не аплодира, нито помръдна. Чуваше се единствено снегът в стъклата и тихото подсмърчане на Арлен.

Фриърс взе титаниевия куфар със снимките на Хансън и отиде в библиотеката. Анджелина си наля щедра доза уиски. Курц се върна на прозореца, за да наблюдава бурята и сгъстяващия се мрак.

Курц се срещна с Анджелина в частния ѝ кабинет в северозападната част на пентхауса.

— Какво ще се случи тази вечер? — попита го тя.

Той вдигна ръка.

— Подложих Хансън на изнудване. Ще се срещнем тази вечер в полунощ. Подозирам, че той ще отиде по-рано.