Дэвид Балдаччи - Предатели

— Нещо интересно? — попита Джеймисън.

— Уолтър Дабни е бил много подреден и организиран човек. Подредил е педантично дори гумените ластици, сортирал е моливите и химикалките, не е оставил нито едно излишно листче хартия. — Декър огледа книгите в библиотеката. — Претърсихме тази стая преди и знаеш ли какво установихме?

— Какво?

— Че всички книги са подредени азбучно по фамилията на автора.

— Сам каза, че Дабни е бил подреден човек.

Декър вдигна парчетата от опаковката.

— Защо тогава не ги е изхвърлил? Точно до бюрото му има кошче за отпадъци.

— Нямам представа.

Декър посочи касетата.

— Видяхме нещо подобно и преди.

— Така ли? Къде?

— В чантата, която онази жена носеше, когато двамата с Дабни напускаха банката, след като бяха опразнили сейфа му в трезора. Правоъгълните очертания се виждат ясно през материята на чантата.

— Чакай малко! Смяташ, че Дабни е използвал тази камера, за да направи запис? И след това го е скрил в сейфа?

— Точно така. Накрая Дабни вече не го е било грижа дали ще е подредено или не, затова просто е зарязал парчетата целофан.

В този момент пред къщата спря автомобил. Декър побърза да върне камерата на място, след което погледна през прозореца и видя пет жени да слизат от голям джип.

Малко след това в библиотеката влезе Ели Дабни.

— Не очаквах да се върнете — каза тя с уморено изражение.

Зад гърба ѝ изникна Джулс.

— Какво става, мамо?

— Трябва да ви зададем още няколко въпроса — отвърна Декър.

— Открихте ли нещо за татко? — попита Джулс.

— Работим по въпроса — каза Декър.

Ели седна и минута по-късно Сиси ѝ донесе чаша горещ чай. Остави я пред нея, погледна крадешком към Декър и излезе от стаята. Джулс седна до майка си.

— Какви въпроси? — попита разсеяно Ели Дабни.

Декър седна срещу нея.

— Съпругът ви се е радвал на завидно благосъстояние.

— Да, така е — сопна се Джулс. — И какво от това?

Декър не откъсваше поглед от Ели.

— В АНС ли работеше, когато се оженихте?

— Да. Беше постъпил там преди десетина години, веднага след като беше завършил колеж. Основа компанията на десетата годишнина от сватбата ни — усмихна се вяло Ели Дабни. — Заяви, че това щяло да му донесе късмет… добра карма, както се изрази. Децата бяха малки. Натали още не беше проходила.

— Какво общо има това със случилото се? — настоя Джулс.

— Опитваме се да изясним някои неща. Например да установим каква е връзката между баща ви и жертвата — обясни Декър.

— Казах ви вече, че не мога да се сетя за никаква връзка — заяви Ели.

Декър я изгледа изпитателно.

— Натали разговаря ли с вас?

— За какво?

— За дълговете от хазарт на съпруга ѝ?

— Не, не съм — обади се самата Натали, която изникна на прага на библиотеката, все още облечена с елегантно манто, но с чаша вино в ръка.

Ели се вторачи в най-малката си дъщеря.

— Дългове от хазарт? За какво говори той?

Натали изгледа мрачно Декър, влезе в стаята и се отпусна тежко на един стол. Отпи от виното си и каза:

— Добре, защо пък не, по дяволите? Явно не ми стига това, че днес видях мъртвия си баща. — Изправи се, пресуши чашата на един дъх и обясни: — Корбет имаше комарджийски дългове. Огромни. Оказа се, че е задлъжнял на много опасни хора. Заплашиха да ни убият и не се шегуваха. Обадих се на татко и го помолих за помощ. — Натали млъкна и извърна глава настрани.

Смаяната Ели погледна Декър и промълви:

— Нищо не разбирам.

— Съпругът ви е намерил парите, с които да покрие въпросните дългове, като е откраднал и продал секретна информация.

Ели Дабни се изправи бавно. Краката ѝ едва я държаха.

— Какво?!

Джулс скочи и хвана майка си под мишница, за да не падне.

— Що за глупости са това? Баща ми да е откраднал секретна информация? Абсурд!

— Как иначе е щял да намери десет милиона долара? — попита Декър.

Джулс пребледня и се вторачи в сестра си.

— Десет милиона! Вярно ли е?

Натали я изгледа предизвикателно.

— За какво, но дяволите, мислиш, че се развеждам с това леке?

— Помолила си татко да ти даде десет милиона! — извика Джулс.

— А кого да помоля? — повиши тон сестра ѝ. — Не разбираш ли? Щяха да убият и Корбет, и Таша, и мен. Дъщеря ми щеше да умре. Нямах избор.

Виковете им доведоха в библиотеката и другите две сестри.

— Какво е станало, за бога? — попита Саманта.

— Тъпата ни сестра е накарала татко да извърши държавна измяна, за да изплати комарджийските дългове на малоумния ѝ мъж! Ето какво е станало! — отвърна троснато Джулс.