Дэвид Балдаччи - Предатели

Кръвта се отцеди от лицата на Аманда и Саманта.

— К-к-какво? — заекна Аманда.

— Как можа, Нат! — проплака Джулс. По лицето ѝ вече се стичаха сълзи.

— Нямах представа, че ще краде държавни тайни — отвърна глухо Натали. — Вижте, аз никога… никога не съм мислила…

— Точно така, ти никога не мислиш! — сряза я Джулс. — Никога не мислиш за никого, освен за себе си! Сега знаем защо татко се е самоубил. Защото се е срамувал от това, което е направил. От това, което ти си го накарала да направи!

През цялото това време Ели Дабни стоеше неподвижно, забила поглед в земята.

Декър я наблюдаваше. В един момент каза:

— Госпожо Дабни, можем ли да поговорим насаме? — Погледна сестрите и добави: — Мисля, че разговорът ни ще бъде по-продуктивен без тази истерия.

— Без тази истерия? — кресна Джулс. — Майната ви! Кой ви дава право да…

Ели се обърна и зашлеви дъщеря си през лицето.

— Млъкни!

Джулс отстъпи крачка назад и се хвана за удареното място. Изглеждаше смаяна.

— Но, мамо…! — започна Натали.

— Млъкнете! Всички! — извика Ели Дабни. — Махайте се! Идете някъде, напийте се, ако щете… не ме интересува. Само напуснете тази стая. Веднага!

Обидени и стреснати, сестрите изгледаха мрачно Декър и Джеймисън и се изнизаха навън. Когато вратата зад тях се затвори, Ели Дабни седна в креслото.

Декър изчака няколко минути, преди да продължи:

— Въпросът е дали съпругът ви е направил това само веднъж или не.

— Какво искате да кажете? — попита тя, като избягваше погледа му.

— Съпругът ви е успял доста бързо да намери купувач за откраднатата секретна информация. Логиката подсказва, че ако не го е правил и преди, не би трябвало да се справи за толкова кратък срок. Но ако е продавал информация и по-рано, вероятно е имал готов купувач. Разбирате ли?

Тя кимна бавно.

— Да, разбирам. Не мога да повярвам, че говорим за съпруга ми. Той беше патриот. Никога не би предал страната си.

— Но той точно това е направил — изтъкна Декър.

— Само за да спаси дъщеря си — отвърна рязко Ели Дабни. — Това е единствената причина! Направил го е заради семейството си!

— Но въпреки това е измяна. Трябва да открием дали му е било за пръв път.

— Не мога да повярвам!

— Това означава ли, че не можете да ни помогнете? — попита Декър.

— Вече ви казах: не знам нищо за бизнеса му. Ако Уолтър наистина е откраднал секретна информация, някой от колегите му би трябвало да знае. Нали затова функциите там са разделени и отделите упражняват взаимен контрол? Той ми го е казвал.

Декър погледна Джеймисън.

— Трябваше да се сетим по-рано.

Двамата станаха и Джеймисън каза:

— Съжаляваме, че се наложи да преживеете всичко зова.

— Не съм подозирала, че може да стане по-лошо — отвърна Ели Дабни. — А то току-що стана.

Декър и Джеймисън си тръгнаха и я оставиха да се взира в празното пространство. Защото не ѝ бе останало нищо.

— Това означава ли, че трябва да се върнем в „Дабни и съдружници“? — попита Джеймисън.

Качиха се в колата. Когато Декър погледна към къщата, видя Натали да стои на един прозорец, вторачена в тях.

Ако можеше, щеше да ни убие с поглед, помисли си Декър. После кимна и каза:

— Да, там отиваме.

Трийсет минути по-късно пристигнаха пред офиса на Дабни, но не бяха посрещнати по начина, по който очакваха.

Вратите на „Дабни и съдружници“ бяха не само заключени, но и овързани с вериги. Отпред стояха двама души в армейски униформи.

Декър им показа служебната си карта от ФБР, но те не останаха впечатлени.

— Къде са хората, които работят тук? — попита Джеймисън.

Никой не ѝ отговори.

— Водим разследване — каза Декър. — Трябва да влезем вътре.

— Не е възможно, господине — отвърна единият охранител и постави ръка върху кобура на пистолета си.

— Това е федерално разследване — изтъкна Джеймисън.

Охранителят я погледна.

— Изпълнявам заповеди. Никой няма да влезе, докато не получа нови заповеди. Точка.

Джеймисън понечи да каже нещо, но Декър я хвана за ръката.

— Да вървим. Само си губим времето.

Слязоха с асансьора във фоайето, където се натъкнаха на Фей Томпсън. Жената като че ли бе плакала току-що.

Когато видя Декър, чертите ѝ се разкривиха.

— Мръсник!

— Моля?! — смая се Джеймисън.

Томпсън не откъсваше поглед от Декър.

— Ние се съгласихме да ви сътрудничим, а вие ни скроихте този номер!

— Никакъв номер не сме ви скроили — отвърна спокойно Декър. — Току-що изритаха и нас.