Дэвид Балдаччи - Предатели

— Когато Дабни е преминал в частния сектор — каза Джеймисън, — той пак е можел да получава секретна информация легално, след като е имал договори с федералното правителство. Хората, с които е работел по тези проекти, може да не са подозирали какво прави с получената информация.

— Вярно — съгласи си Браун. — Надявам се случаят да се окаже точно такъв. Но на този етан не мога да съм сигурна.

— Това означава, че разследвате и собствената си агенция — отбеляза Декър.

— Нямаме друг избор.

— Спомена служебната карта. Открихте ли нещо повече за нея?

— АВР е издавала такива в края на осемдесетте и началото на деветдесетте.

— И нямате представа на кого е била? — попита Декър.

— Никаква. По онова време служебните карти са били най-обикновено парче ламинирана хартия. Електронните чипове са въведени по-късно.

— На посетител или на служител е? — попита Декър.

— Много бих искала да ви отговоря, но не мога.

— Какво означава това? Че не знаеш или че не можеш да ни кажеш? — попита Джеймисън.

— Много бих искала да ви отговоря, но не мога — повтори Браун.

Джеймисън сякаш едва се сдържаше да не я удари.

— Добре, нали знаеш какво казват: внимавай какво си пожелаваш. — После се обърна и напусна офисите на „Дабни и съдружници“.

— Явно има проблем с овладяването на гнева — отбеляза Браун.

— Не, просто не обича да я залъгват. В това отношение си приличаме.

— Декър, казвам ти толкова, колкото мога. Имаш ли представа какво ми струваше да ти осигуря достъп до АВР и онези досиета?

— Смяташ ли, че Ан Бъркшър също е работила с къртица в АВР?

— Възможно е. Служебната карта, която намерихме, само увеличава тази вероятност.

— Но тази къртица не е Дабни, нали?

— За известно време той още е работил в АНС, а после се е захванал със собствен бизнес. Започнал е да изпълнява договори с АВР чак в края на деветдесетте, затова служебната карта не може да бъде негова. Не можем да докажем по никакъв начин, че Дабни и Бъркшър са се срещнали някога, освен в онзи фатален ден пред централата на ФБР. Ако бяха работили заедно в продължение на десетилетия, щяхме да открием все нещо, Декър.

— Това означава ли, че става въпрос за някой друг?

— Означава, че се връщаме в самото начало.

— Но ти очевидно се надяваш да откриеш нещо, като притиснеш хората, които работят тук.

— Шансът е малък, но не разполагам с по-добри идеи. — Тя се замисли за миг, след което попита: — А ти? Попадна ли на някакви следи?

— Да.

— Какви?

— Много бих искал да ти отговоря, но не мога.

С тези думи Декър се обърна и напусна помещението.

— Защо сме тук, Декър?

Джеймисън се взираше в него, докато той седеше на канапето в луксозния апартамент на Ан Бъркшър и оглеждаше обстановката.

— Не обичам несъответствията — каза той след няколко минути.

— Например?

— Защо ти е да си купуваш луксозен апартамент или скъпа кола, ако не подредиш апартамента по свой вкус и не караш колата?

— Била е ексцентрична, какво толкова?

Декър поклати глава и се изправи.

— Това не е просто ексцентричност. Бъркшър е притежавала и занемарена селска къща, и раздрънкан автомобил, с който е ходела на работа, освен това си е изграждала образа на добрата самарянка.

— Какво ти подсказва всичко това?

— Ако си шпионин и ти плащат добре, можеш да си купиш такъв апартамент и такава кола, но тогава ще им се наслаждаваш. Няма просто да ги притежаваш. Спечелил си си ги. А за да ги притежаваш, без да им се наслаждаваш, трябва да има някаква причина. Каква е тя за Бъркшър?

Джеймисън се замисли.

— Нямам представа. Предположихме, че може да е изпитвала чувство на вина.

— Но ако е продължила да шпионира, очевидно не е изпитвала никаква вина.

— Няма доказателства, че е продължила да го прави. Била е учителка по заместване. Не забравяй и онези неща в склада. Те са стари. Флопи диск и служебен пропуск отпреди много години.

— В онази селска къща обаче открихме флашка. А това не е технология от осемдесетте. Нещо повече, някой едва не ме уби, за да се сдобие с нея. Защо ти е да държиш стара селска къща и да криеш флашка в поставка за тоалетна хартия, ако си се оттеглил от професията?

Джеймисън отвори уста с явното намерение да каже нещо, но бързо я затвори.

— Прав си — призна тя след известно време. — Но в такъв случай тя трябва да е работила с Дабни. Иначе би било прекалено голяма случайност — Дабни е шпионин и преди да умре, убива друг шпионин.